Прие ме човекът, не е да не ме прие. Хем царствено, хем някак демократично. И да ме изслуша явно бе склонен.

- Вярно ли е, че у нас цветовете вече нямат значение в политиката? - попитах го със свито гърло.

Той ме изгледа с благостта на сита боа:

- Така е, те вече нямат значение в политиката.

- Наистина ли?!

- Кой у нас вече се интересува червен ли си, син ли си, зелен ли си, кафяв ли си?

Не възкликнах "Аз!", понеже друго ме интересуваше. Реших да започна отначало, попитах го направо:

- Вие от кои сте?

- Нали ви казах, това вече няма значение.

- Добре. Вие от кои бяхте?

Той потвърди за пореден път реномето си на опитен политик, спокойно повтори:

- Това вече няма значение.

Ударих го на молба:

- Влезте ми в положението! Искам да проследя явлението в процес!

Той въздъхна благо:

- Добре, ще ви кажа. В момента съм от движението за натиск и опън "Ново двайсет".

Нямах основания да не му вярвам, но все пак уточних:

- Не бяхте ли от национално-радикалната партия за опера и балет?

- Бях от тях, но осъзнах грешката си.

Тази откровеност ме подкупи, усмихнах му се:

- Случва се човек да сгреши! - Пак станах сериозен. - Обаче на миналите избори не бяхте ли от младежката революционна леснопреносима партия?

Той поклати глава:

- Не следите внимателно политическия процес у нас. Преди това бях в крайнодясното движение "Паве", а в младежката революционна леснопреносима партия отидох след като бях в либерално-демократичния алианс "Хъката-мъката".

Кимнах с благодарност:

- Сега разбрах. Ей, много партия сте сменили, много нещо!

Той бе завидно естествен:

- Търсех себе си.

Не се стърпях:

- Намерихте ли се?

Прие думите ми позитивно:

- Да. Обаче тъкмо се намерих, и цветовете изгубиха значението си в политиката!

- Как стана това?

Той се намести по-удобно и заговори:

- Някак неусетно стана. В един момент парламентарно движение "Гугутка" се коалира с десния блок, съюзът на притежателите на монолитни жилища се разцепи на притежатели на жилища с преходен хол и с непреходен хол. Едните се коалираха с левия революционно-демократичен съюз, другите се коалираха с десния реакционно-редакционен алианс. Между тях се вклини съюзът на убогите, който се явява балансьор на ситуацията в парламента и амортисьор на ситуацията извън парламента - той се взря изпитателно в мен. - Следите ли мисълта ми?

Аз бях като свита пружина:

- Следя я неотлъчно!

- Значи осъзнавате извода, който се налага от само себе си?

Сгърчих се:

- Не?!

- През коалиционния партньор на коалиционния партньор на симпатизанта на съюзника на коалиционния партньор на сподвижника на коалиционния партньор демократичният процес у нас придоби нови, по-висши измерения. И цветовете изгубиха значението си.

Замислих се - старателно и даже мъчително. Той търпеливо ме наблюдаваше. Не бе възпитано да мълча, затова коментирах:

- Брей, какви неща стават!

- Стават, така е - кимна той.

- Затова ли животът ни е сив?

Изумлението му бе ярко:

- Как така сив?! Хайде без висящи обобщения! Нашият живот е много по-пъстър отпреди и даже ярък!

- Аз говоря за нашия.

Тук той изведнъж се дистанцира, резервира и дори някак капсулира:

- Всеки да си носи отговорност за живота! Възрастни хора сме!

И ме изпроводи - колкото царствено, толкова и делово. Усетих, че пребелях, после се изчервих, след това май посинях, но всичко това вече няма никакво значение - както в политиката, така и в живота. Поне така ми казват.