Гледали сте сериали, знаете как е - пациентът лежи на операционната маса, до главата му е анестезиологът, отстрани са операционните сестри, хирургът и неговият асистент.

- Да започваме, колеги! - бодро каза хирургът.

Всички впериха очи в анестезиолога, който се огледа, някак притеснено заопипва маркучите и кранчетата на оборудването си. Най-сетне той въздъхна:

- А дали този път да не минем без упойка?

- Как без упойка?! - възкликнаха всички воглаве с пациента.

- Ами така... Чел съм за това... В онова медицинско списание... Колегите по света са категорични, че упойката в съвременната хирургия е отживелица!

Хирургът се зачеса по главата през кепето, пациентът опита да побегне, но сестрите го натиснаха върху операционната маса.

- Кое медицинско списание? - полюбопитства асистентът.

Анестезиологът преглътна:

- Онова... "Медицински шок".

- Какви ги говори този?! - изграчи пациентът.

Хирургът му направи знак с облечен в латекс показалец да мълчи и зададе същия въпрос.

- В смисъл?- опита да се измъкне анестезиологът, но прикован от няколко чифта очи, се предаде - Вижте, колеги... Всъщност вие сте си колеги, защото... Ама между нас да си остане! Аз съм агент под прикритие от ДАНС.

Останалите воглаве с пациента ахнаха.

- Как, нямат ни доверие?! - изпъчи се хирургът.

- Ако не бяхме в стерилна среда, щях да ви зашлевя! - надигна глас и асистентът.

Лъже-анестезиологът се сгърчи:

- Рутинна проверка! Работете си спокойно! Все едно не съм тук!

- Как ще оперирам без упойка?! - ахна хирургът.

- Прав е професорът! - додаде изпод чаршафа пациентът.

Агентът съвсем се засрами, огледа се безпомощно и изведнъж нанесе образцов саблен удар в областта на врата му и пациентът притихна.

- А, човекът е упоен, можем да започваме! - зарадва се асистентът.

Хирургът обаче явно не споделяше радостта му. Той огледа колебливо лежащия на масата, след което се взря в асистента си:

- Колега, да проверим какво сте научили! Посочете ми къде се намира апендиксът на пациента!

- Но защо, професоре?! - Асистентът хвърли безпомощен поглед към сестрите, които го наблюдаваха с интерес. Той тръсна глава. - Забравил съм, професоре, посочете ми го вие!

Хирургът изпусна скалпела, но бързо се взе в ръце:

- Срамота! Да не се окаже, че и вие сте агент под прикритие?

Асистентът стана направо нагъл:

- И какво, ако съм внедрен от финансовото министерство? Знаете ли колко случаи има, уж слагат платинени гвоздеи на счупен крак, но си ги прибират в джоба, а счупеното фиксират с канап и лепенка и като им направим проверка, твърдят, че то така си е било!

"Асистентът" застана до "анестезиолога":

- Хайде, оперирайте!

- Нас все едно ни няма! - обади се и другият.

Хирургът разпери ръце към сестрите:

- Виждате ли, колежки, в какви условия сме принудени да работим!

- Ако успеем да открием апендикса! - подличко се обади едната сестра.

- Вие обаче можете да го откриете, нали, професоре? - още по-подла бе другата.

Професорът ги изгледа изумено:

- Ама вие нещо сте много прозорливи?! Да не сте...

- Да - доволни се спогледаха "сестрите", - внедряването ни в този екип е дипломната ни работа в школата в Симеоново! - Двете момичета плеснаха дланите си. - Която защитихме с отличие! А вие, професоре, оперирайте, не се стеснявайте!

Хирургът свали кепето си и захвана да бърше очилата си:

- Ще оперирам друг път! Аз съм внедрен от агенция "Митници"!

В този момент пациентът отвори очи и заразглежда изотдолу "медицинските" лица:

- А аз дали съм истински пациент, или съм внедрен от някоя служба?

Гледали сте сериали, знаете как е - на това място серията свършва.