|
Владимир Атанасов: В момента вие прочитате началото и края на встъпителната визитна картичка, с която започва интервюто (в "Плейбой, б.р.). Знаете много добре, че когато изваждаме от контекста определени твърдения, те могат да бъдат слепени и съшити в едно ново твърдение, което не е чак толкова лицеприятно.
ЦР: Знаете ли, това го свалих от Франс прес...
ВА: Прочетох това, което Франс прес е излъчила като информация. Да, съгласен съм с тази оценка! Противоречив - не поради своя вина, не поради безотговорно отношение, не поради това, че министърът би могъл да иска да прекара 2 години в различни командировки, без да свърши никаква работа, давайки съгласие на всички и всъщност продължавайки да съхранява в нови лабораторни условия състоянието на българското образование, създадено през последните 12-13 години. Противоречив - защото често пъти, вместо да обсъждаме професионални качества и политически решения, ние се насочвахме към личността. Опитвахме се да намираме най-силните и обидни думи, опитвахме се да се кривим и с инфантилни жестове да доказваме, че тази личност едва ли не е неграмотна, едва ли не не може да подреди мисълта си, едва ли не има затруднения с българския книжовен език. Много съжалявам, но на всички, които четоха пасажи от чужди учебници и чужди книги, за да ми ги вменяват на мен, ще отговоря, че това беше дълбоко непочтено и неморално от тяхна страна!
ЦР: Интервюто ви в "Плейбой" е една реабилитация може би?
ВА: Може да се нарече реабилитация, но това интервю трябваше да покаже две неща - че един министър не е само административна и политическа фигура, която създава нетърпими условия в сферата на образованието и изтезава учениците с най-различни свои измишльотини...
ЦР: Ама успяхте да си създадете този имидж, нали го знаете?
ВА: Ами какво да ви кажа сега, ако спазването на законите са измишльотини за някого, съжалявам! Но българският парламент още през 1991 е приел в Закона за народната просвета да има полагане на зрелостни изпити... Аз не протестирам против законите, а се стремя да ги спазвам. Струва ми се, че това е въпрос на гражданска зрелост.
Що се отнася до въпросното интервю, то имаше две части и едната, първата част обсъждаше много сериозни въпроси за качеството на българското образование, за квалификацията на българските учители, за наркотиците в училище, за това как да формираме у децата един модел на успеха, а не модел на негативизма. Втората част изцяло беше в личен план. Аз не се срамувам от това интервю, съвършено не съм на корицата на "Плейбой", както чувам, че се задават некоректно въпроси в различни анкети... Аз лично заставам зад всяка една своя дума. Няма нищо неудобно и срамно в това, че министърът на образованието говори за естетиката, за възпитаването на духа, за морала, за отношението към жената като отношение към живота, за образованието като любов. След Мартин Лутър Кинг, Маргарет Тачър, Джими Картър и Лех Валенса не чувствам неудобство!...
ЦР: А очаквахте ли тази реакция, която има в медиите?
ВА: Признавам, че съм изненадан... Но реакцията така или иначе не е еднопосочна.
ЦР: А пък едни депутати искат обяснение от премиера Сакскобургготски.
ВА: Да, зная за това. Искам да кажа, че реакцията вече не е еднопосочна. Създаването на полюси в мненията, разширяването на гледните точки при мненията на гражданите показват вече зрялост. Съжалявам, че аз съм тема на една такава възможност, но така или иначе тя се случва пред очите ни.
ЦР: Все трябва да се случи на някого.
ВА: Разбира се. Що се отнася до искането на депутатите, аз наистина се удивлявам от лицемерната морална поза, която са заели тези хора.
