Човек не забелязва съзнателно някои опасности около себе си, но няма страшно - носът и мозъкът ги регистрират. Те постоянно душат наоколо, за да открият достатъчно рано заразни хора и да ни накарат да ги избягваме. Така поне смята професорът по невронаука Матс Олсон от Каролинска институт в Швеция. Той е открил, че носът инстинктивно казва на човек да избягва хора, които са в ранните стадии на заразно заболяване - още преди да имат каквито и да било видими симптоми.
В проучване, водено от Олсон, на 22-ма доброволци са инжектирани безвредни бактерии, които активират имунната система, сякаш хората наистина са болни. Няколко часа по-късно от тях са взети проби с миризми и дадени на други 30 души заедно с проби от хора, на които не е инжектирано нищо. Участниците са помолени да оценят доколко харесват миризмите, направен им е и ядрено-магнитен резонанс. Пробите от инжектираните хора са оценени като далеч по-неприятни на миризма, въпреки че участниците не са могли да обяснят защо. ЯМР е разкрил, че когато доброволците са подушили инфектираните проби, е имало увеличена активност в частта от мозъка, която отговаря за запомнянето на сензорните спомени, т.е. носителите на миризмите са посочени от мозъка като хора, които трябва да се избягват.
Според проф. Олсон хората реагират така инстинктивно, за да избягнат заразяване. "Човешкият мозък се справя много добре при разпознаването на инфекция и провокира поведение на избягване", казва той.
При друго проучване Олсон е открил, че при "миризма на болест" и имунната система реагира с цел да избегне заболяване. "Целта на погнусата при лоша миризма е да ни пази здрави", допълва Олсон.
А това, което всъщност подушваме, е протеин, наречен фактор за туморна некроза, който играе важна роля за отбранителната система на тялото. Този протеин сигнализира на тъканите в тялото да започнат да се възпаляват, за да произвеждат химикалите, с които се борят с инфекциите. Той променя и телесната миризма, което пък може да се приема от другите хора като сигнал да избягват заразения. Учените се надяват, че ако тези химични сигнали се проучат по-детайлно, това ще помогне за по-ранно диагностициране на болестите. Известен е например случаят с Джой Милн, която твърди, че може да подуши хората с паркинсон. През 80-те години тя се оплаквала, че съпругът й Лес мирише лошо, а десет години след това той е диагностициран с паркинсон. Когато двамата започват да посещават групи за подкрепа на болните от паркинсон, тя среща същата миризма и я свързва с начина, по който е миришел и съпругът й. В момента текат изследвания на себума на болни от паркинсон, при които засега се откриват значително увеличени нива на определени молекули. Това дава надежда за разработване на тест за ранно откриване на болестта.
