|
| *** |
Намирах се в просторен, обзаведен със скъпи, качествени мебели кабинет. Ще откроя само масления портрет на Азис на стената зад гърба на мъжа, който оцветяваше с флумастри картинки в книжка. Някак си знаех, че това е Издислав Асенов Бисеров, вицепремиер с ресори енергетика, сигурност и чакръкчийство.
Той ме гледаше спокойно.
- Какво, пътешественик във времето? - каза меко вицепремиерът. После се позасмя. - Не се спряхте, ей!
Очевидно внимаваше да не ме стресне, искаше да ме предразположи. Кимнах ошашавен.
- Добре дошъл в бъдещето, сънароднико! Откъде идваш?
Преглътнах на сухо. Той ме огледа:
- Явно си от началото на XXI век.
Най-сетне проговорих:
- Аз... Да. Извинете, не исках така да нахлуя...
- Не се притеснявай! - усмихна се още по-широко той. - Непрекъснато се случва, току пристигне някой нашенец от миналото и мига на парцали! Знам, че имаш безброй въпроси! Питай!
Наистина, щом преодолях времевия шок, ме обзе любопитство. Казах:
- Щом сте по енергетиката, кажете какво става с атомната електроцентрала в "Белене"?
Той май леко се смути:
- Аз всъщност... Да, вицепремиер по енергетиката съм, но в наши дни това понятие се разбира малко по-инак... Откакто изсякохме и дърветата в Борисовата градина, старите автомобилни гуми са основното ни гориво. Кюмбе от варел и готово, "Ела, булка, че имам нещо да ти казвам!"
Той ми намигна и двамата се засмяхме сърдечно. После аз пак го попитах той по каква енергетика е.
- Как да ти обясня енергетиката днес? - Издислав Асенов Бисеров се замисли. - Абе енергични сме! Каквото и да правим с колегите, с енергия го правим! Не се спираме!
Зачесах се по старомодната глава, пак попитах:
- Как е във вашето време сигурността? Че по наше време...
Той кимна:
- Премиерът ни е разказвал как е било в онзи труден век. Едва е успял да преодолее предразсъдъците на гражданите! Ами аджамиите от Европейския съюз! Добре, че е била Ангела, да му влиза в положението! - Вицепремиерът очевидно се вълнуваше искрено, преживяваше онези невидяни от него, ала познати му до най-малката подробност славни години. - Но затова пък сега целият ни народ е сигурен, че каквото и да правим, за тяхна сметка е! Най-отговорно го заявявам като вицепремиер!
Той така се вдъхнови, че от очите му още малко и мълнии щяха да изскочат. Попитах и за чакръкчийството, че премествайки се във времето, нещо си бях сецнал кръста.
- Няма страшно - успокои ме той. - Ще те заведа вкъщи, булката да те погази и ще ти мине! - Лицето му се озари от топло чувство. - Изаура! Хубава, дебела жена!
- А чакръкчийството като национална политика? - върнах го на въпроса.
- То е изключително важно за нашата партия! Тази увереност на хората, че каквото и да става, все някак ще се наместят! Най-ценното умение! Така сме оцелели като народ и държава!
В този момент - да ме питате как точно стана, не мога да ви кажа, обаче се върнах назад във времето, точно в мига, от който бях тръгнал към бъдещето, сиреч преди малко. Какво е положението сега, сами много добре знаете, тъй че няма какво повече да ви разказвам, ами ще ида да си почина от цялото това преместване напред-назад, уморява, ще знаете.