За предстоящите президентски и парламентарни избори в Турция президентът Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) отново залагат на турците, живеещи в Германия, макар че от повече от година насам в Германия са забранени всякакви предизборни изяви на турски политици, съобщи "Дойче веле". "Подобна забрана само провокира нашите поддръжници, а голямата част от турците в чужбина ни подкрепят", твърди турският външен министър Мевлют Чавушоглу. И наистина, твърде вероятно е много от живеещите в Германия над 1.4 милиона турци да гласуват именно за Ердоган и неговата ПСР - както стана и на предишните избори. Почти две трети от всички германски турци подкрепиха на референдума за промяна на конституцията предложенията на президента Ердоган за създаване на президентска система на управление. От 7 юни имащите право на глас турци можеха да гласуват в 13 германски града за турските избори. Първоначално изборите бяха насрочени за догодина, но турският президент ги изтегли с повече от година напред и ги насрочи за 24 юни 2018. С този ход той се опита да уталожи надигащата се криза на турската лира. От друга страна Ердоган иска да се предпази от силната конкуренция на новата националистическа формация "Добра партия". При евентуална изборна победа държавният глава и премиерът биха придобили още по-значително влияние над правосъдието.

Социологическите анкети обаче сочат, че изходът от изборите далеч не е предрешен. Опозицията номинира петима основни съперници на Ердоган и може да се окаже опасна за турския президент. Депутатът от ХДС в германския Бундестаг Родерих Кизеветер също смята евентуална нова победа на сегашния президент за "всичко друго, но не и сигурна". Той казва: "Много турци гледат все по-критично на отрицателните ефекти над икономиката и гражданските права, които се появиха в резултат на това, че държавната власт в Турция бе прекроена по вкуса на Ердоган". Дали съмненията и критиките срещу политиката на Ердоган ще се отразят на изборния резултат, предстои да видим. Депутатката от Лявата партия в германския Бундестаг Гьокай Акбулут е убедена, че над живеещите в Германия турци се оказва засилен натиск да гласуват в полза на Ердоган: "През последните години сред германските граждани от турски произход плъзна атмосфера на страх и сплашване. Много от тях не смеят да изразят открито своето политическо мнение, защото се опасяват, че близките им в Турция могат да пострадат", казва Акбулут, която е говорителка на Лявата фракция по въпросите на интеграцията и миграцията. Тя припомня също и факта, че турското правителство е създало цяла мрежа от свои шпиони в Германия, които почти необезпокоявано събират информации за опозиционно настроените турци: "Би било наивно да се вярва, че тази практика няма да окаже влияние върху поведението на имащите право на глас турци в Германия", казва депутатката. Нейният колега от ХДС Родерих Кизеветер изказва малко по-различно мнение: "Аз очаквам спокойно протичане на изборите и мисля, че всеки имащ право на глас ще действа по собствена съвест", казва той.

Гьокай Акбулут не изключва и възможността изборите да бъдат манипулирани. Подобни съмнения изразява и депутатката от Партията на свободните демократи Гюде Йенсен. Тя ще присъства на изборите в Турция като наблюдателка от ОССЕ. Йенсен не вярва, че "всичко ще протече свободно и независимо". Като председателка на Комисията по човешките права в германския Бундестаг, тя наблюдава със загриженост ситуацията в Турция, където "хиляди хора лежат в затворите, защото се отнасят критично към режима на Ердоган". Джем Йоздемир от Зелената партия се присъединява към критиките на двете депутатки: "Всеки, който иска да има една демократична и обърната към Европа Турция, естествено се надява на свободни избори", казва той. Джем Йоздемир гледа обаче много критично на факта, че кандидатът на Народнодемократичната партия Селяхатин Демирташ е принуден да води предизборната си борба от затвора. Той лежи зад решетките от 2016 г. по обвинение в терористична дейност. "Ако вземем за мерило западните стандарти, турските избори на 24 юни в никакъв случай не могат да бъдат наречени свободни", казва Йоздемир.