Нито Томислав Дончев, нито Цветан Цветанов са дали някакъв признак, че смятат да се опълчат на Бойко Борисов, за да се очаква разцепление на ГЕРБ. |
Затова всеки български политик, който не може да се събере с ГЕРБ под една коалиционна стряха, копнее да види как скритите вражди между отделните фракции в партията прерастват в открита война. Конфликт, който да отслаби ГЕРБ дотолкова, че да повали формацията от политическия връх. А в най-добрия случай да доведе до нейното маргинализиране по подобие на НДСВ.
Такава тайна мисъл, изглежда, присъства и в дългосрочните политически планове на някои десни лидери - например председателя на "Движение Да, България" Христо Иванов. За това бившият правосъден министър загатна на националната конференция на формацията, проведена миналата събота. "Все повече самият ГЕРБ разбира, че Борисов е готов да жертва и партията си, и избирателите си, и най-близките си сътрудници в името на своето собствено оцеляване", обяви Иванов в своя политически доклад пред делегатите на форума. И допълни, че "тези хора са наши естествени съюзници".
От загадъчните думи на водача на "Движение Да, България"
не се разбра кого точно има предвид
Стана ясно само, че говори в контекста на "промяната в геополитическата ориентация на страната, която Борисов се опитва да наложи". Както и на "ужасната атака", на която била подложена "свободата в България". А това може да се разглежда като податки към т.нар. проевропейско крило в ГЕРБ, за което от време на време споменават някои родни наблюдатели, както и чуждестранни медии.
Към него най-често бива причисляван вицепремиерът Томислав Дончев (когото мнозина смятат за потенциален наследник на Борисов начело на партията), а понякога и външният министър Екатерина Захариева (която принадлежеше към кръга на бившия президент и яростен противник на Кремъл Росен Плевнелиев). Специално Дончев има реномето на модерен политик, твърдо ориентиран към ЕС, при това без някакви тежки скандали в своята биография (неласкавите изявления на съпругата му спрямо ромите вероятно дори допадат на част от електората), а рейтингът му редовно надделява над този на Борисов.
На другия полюс бива поставян зам.-председателят на партията Цветан Цветанов. Той не е заемал позиция в изпълнителната власт от 2013 г. насам и няма да получи такава, ако се вярва на думите на Борисов отпреди няколко години, че повече няма да му повери министерство. Но и досега носи ключовата отговорност за организационното единство на партията и за нейните предизборни кампании.
До момента обаче реално няма свидетелство, че подобни лагери, както си ги представят външните наблюдатели, въобще съществуват. Още по-малко
има признак, че има някакъв конфликт между тях,
който може да ги докара дотам, че да разцепят партията. Всъщност, ако погледнем назад в недалечното минало, дори противоречивото наследство на Цветан Цветанов като вътрешен министър и основен партиен организатор не нанесе достатъчно сериозни поражения на ГЕРБ, за да изнемощее партията в електорален план.
Нека да си припомним началото на протестната 2013 г., когато Борисов подаде първата си премиерска оставка, а партията му изгуби почти 600 хиляди гласа в сравнение с победоносната 2009 г. Тогава започна масиран отлив на кадри от ГЕРБ. На практика всеки, който искаше да избяга от потъващия кораб (както се гледаше на формацията в този момент), се оправдаваше с Цветанов и проблемите, които натворил в държавата и партията - скандалите с подслушванията, делата срещу него, "мачкането" на местните структури, фаворитизмът и какво ли още не. Бивши депутати дори отправиха ултиматум към Борисов, че остане ли заместникът му на поста си, ще напуснат и ще инициират собствен десноцентристки политически проект. И накрая го сториха - учредиха партията БАСТА и призоваха към тях да се присъединят "всички излъгани от ГЕРБ". По причини, които вероятно никога няма да разберем,
"излъганите" решиха да си останат такива
и продължиха да гласуват за Борисов - на предсрочните парламентарни избори през 2014 г. и 2017 г. неговите гласоподаватели брояха стабилно близо 1.1 млн. души. БАСТА залиня и се изгуби, Цветанов остава на мястото си, а ГЕРБ е по-слаба в сравнение със "златните", първи години, но продължава да управлява. И разцепление няма.
Не че няма пукнатини. За толкова години всяка партийна машина се износва, трансмисиите й се запречват от всевъзможни противоречиви интереси, а отделни партийни фигури, натрупали власт и влияние, започват да се движат по собствени траектории. Това постоянно се забелязва на местно ниво, където структурите на ГЕРБ редовно произвеждат чутовни скандали - като Хасково и Ботевград. Подобни случаи могат да предизвикат напрежение, но не и да разклатят цялата партия. За да се случи нещо такова, необходима е сериозна криза с геополитически източник - както ДПС се разцепи покрай сблъсъка между Москва и Анкара, което доведе до създаването на нов притегателен център на етническия вот в България и лиши движението от значителна част от неговия актив и гласоподаватели. И може би Христо Иванов разчита нещо подобно да се случи и при ГЕРБ, след като говори за геополитически завой на Борисов и рисковете, които подобна преориентация пораждала.
При ГЕРБ обаче това няма как да се случи. Първо, защото
Бойко Борисов може и да се кланя на всички
(от Анкара до Вашингтон), но винаги ясно дава да се разбере, че слуша най-вече гласовете на своите западни шефове. И всички по герберската йерархия спазват твърдо това правило воглаве с Цветан Цветанов, който посещава западните страни почти толкова често, колкото прави обиколки из родната провинция. Така че образуването на някакъв разлом по геополитически признак е почти напълно изключено (а по вътрешнополитически въпроси е направо невъзможно). Второ, няма фигура в ГЕРБ, какъвто и да е нейният статут и влияние, която да проявява и най-малък признак, че може да се еманципира от партията и от Борисов. Най-малкото пък Томислав Дончев, който в цялата си политическа кариера не е казал една пряка дума на своя партиен бос, защото знае, че му дължи всичко и без него би останал на "голо поле". И така е с всички в ГЕРБ - даже отцепниците от БАСТА навремето се оплакваха, че "партията на Борисов се превърна в партията на Цветанов".
Самият Христо Иванов вероятно е наясно, че е химера да се очаква някакъв вътрешен конфликт в ГЕРБ да подпомогне политическите му планове. Затова и наблегна на необходимостта да се работи за конкретна визия за трансформация на страната, както и за привличане подкрепата на бизнеса. Това е по-реалистично, а и по-честно спрямо избирателите, които се нуждаят от насоки как да се постигне реална промяна, а не от още политически игрички с неясни резултати в практически, а и в морален план.