Първият въпрос, който изниква след последната страница на "Професия читател", е: Това ли е Бернар Пиво? (изд. "Прозорец"). Книгата е на водещия на "Апострофи" - предаване със 724 излъчвания по френската телевизия Антен 2, в петък вечер, в най-гледаното време. Предаване за книги, което си спечели славата на законодателен орган, имитирано, копирано, което измисли жанр. Въпросът е за въпроса на читателя на тази вестникарска страница, а не за въпроса на медийния човек. Защото изповедта на Пиво е угощение за журналиста - с щедрото професионално разголване, с безбройните тайни на занаята, с 4-те страници, посветени на дистанционното като социален феномен. Най-малкото книгата е забавна и най-малкото - за да научим, че в дълбоката чаена чаша пред интервюирания Набоков е имало не друго, а уиски.

"Празникът свърши, защото четенето вече не е празник", пише Пиво и тук е въпросният въпрос. Въздишката е интимна, той го казва за собствената си ситуация - след прекратяване на "Апострофи". Читателят Пиво е съвършеното въплъщение на онова в заглавието на книгата. "Понеделник: от пет до осем часа; вторник: от осем до десет часа; сряда: от дванайсет до петнайсет часа" и т.н. (ударението е на първото "а" в "часа") - 15 години. Това е графикът му за четене на книги - колко са като него и къде е тук празникът?

Пиво е това: "колективният читател" - терминът е от книгата му: той е длъжен да задава въпросите, които най-широката публика би задала - на Солженицин, Кисинджър, Сименон, Митеран, Модиано, Льо Клезио, Буковски... как няма да е гледан?! Ето я драмата. Пиво не е принципно нещо различно от масовото явление в българския културен живот от преди 1/2 век - колективното четене - колективът се събира и някой чете на глас. Разликата е формална. А въпросът е какво става с Книгата, наистина ли празникът е на привършване?

Мъдреците биха казали: Книгата минава от една сакралност в друга, нещо като измисления от социолозите "преход". Дали е така, щом и мъдрият историк Божидар Димитров се прехласва пред бутафорията "преписване на История славянобългарска през 2003"?