Новините през жегите са подтискащи и еднакви - бащи си клали синовете или обратното, а деца се удавили в селски гьолове. Четем това всяка Божия и преходна година, и се депресираме досущ замът на Дикме, заловен в частно фирмаджийство...

Но когато съдържанието носи униние, можем да подирим свежест в стилистичните своеобразности. Те характеризират както газетния темперамент, така и митотворческите потенции на редакторите.

Примерно, новината, че обрали касата на снимащия се в "Бояна" филм, "Стандарт" поднася прецизно и обяснително - "Откраднаха 250 000 лева от американски сериал". Верен на ударния си подход, "Монитор" отсича другояче: "Обраха "Спартак".

Легендарният холивудски гладиатор Спартак няма как да бъде обран, парите на звездите вървят по други канали. В случая са обрани само нашенските гладиатори на безработицата, статистите - вадели по 20 лева на ден.

За друга легенда - Арапина на Петър I, напомня със заглавие "Труд": "Негърът на Доган откри клуб на ДПС в София". Африканецът на ДПС обяснява политическото си кредо и житието си в материала, наблягайки на забележителността си откъм боята: "Няма кмет, който да не ми обръща внимание". Симпатичният нигериец Сирил Еюджи показва, че е схванал перфектно моделите на българската и африканската действителност: "Спирал съм доста неприятности - или като плащам, или като помоля."

Верен на гладиаторския си стил е бат' ББ в същия вестник - "Пак ще забраним на Чорни да влиза в страната", независимо какво реши Върховнит административен съд.

В точно обратния стил - медитация и рахатлък, се е разпуснал "Стандарт" за милите увлечения на Буш по рибарлъка... Обичал "да се отдава" на тия радости.

А в стил "пираня" хапе Буш "Монитор" - "Президентът може да загуби авторитета си на лидер", ако не се докажели твърденията за иракските оръжия.

За нас - все тая. И в "Спартак", и в Ирак. Стилът на статиста.