СИМЕОН - БЕЛЯЗАН ОТ СЪДБАТА
Той се върна, за да работи за България, а го хулят за това
Довечера в една стара къща край София ще изпият по чаша вино. За здравето на стопанина. Той става на 66 години. Ще бъде много късно вечерта. Може би чак към полунощ. Защото дори на рождения си ден този човек работи до късно. Виното няма да е старо до забрава. Нито неприлично скъпо, луксозно и пенливо като "Дом Периньон". А ще е асеновградски мавруд. И то от по-новите реколти. Защото той е скромен. Излишното разточителство му е чуждо. Само звукът от старите кристални чаши ще подсказва, че в потеклото на рожденика има нещо по-особено. Той обаче през цялото време ще се опитва да прикрие това. Защо ли? Защото той, Симеон Сакскобургготски, е такъв. Белязан от противоречията на съдбата. И защото целият му живот е протекъл по този начин.
Когато на 16 юни 1937 г. Симеон се ражда, той се ражда цар... Симеон се ражда всъщност повече от цар. Той е единственото дете в българската история, което от първия си плач се радва на небивала народна любов...
Той е изгонен от България, въпреки че е нейното любимо дете. Допреди две години той не можеше да се върне в страната си, но я обичаше повече от най-големите й патриоти...
Цял живот Симеон е живял в изгнание. Имал е много тежък живот. Но всеки от дните му е преминавал с една-единствена мечта. Да се върне в родината и да работи за нея... Той дойде в България. И стана неин министър-председател. И на негов гръб сега се пишат абсолютно всички негативи на абсолютно всички некадърни управници.
Когато Симеон отиде в Европа, там абсолютно всички му стават на крака. И го приемат добре. В България обаче всички го ругаят и го питат кога ще си ходи обратно в Мадрид...
Всички си мислят и говорят, че той живее в двореца "Врана". И там тъне в приказен разкош. Само че той живее в една малка част от къщата. При това в съвсем скромна обстановка. Ако се загледате, ще видите, че всяка вила, построена примерно в Бояна, е 100 пъти по-луксозна. И 100 пъти по-голяма от Симеоновата къща. Тя не е никакъв дворец. Какво да се прави, съдба. И за Симеон, и за нас.
