Генералът влезе запъхтян и без да почука. Отстрани, върху ръкавите, опънати на мощната му фигура, висяха двете секретарки на Премиера.

- Извинявайте, Ваше Величество, но не можахме да го спрем. Много е силен.

- Нема значение. Пуснете го! - успокои ги Премиерът и се обърна към госта. - Казвайте! Какво толкоз спешно?

- Ваше Величество, открих начин да повишим благосъстоянието на народа! (При този социалистически израз Премиерът леко се намръщи.) А едновременно с това да се справим с голямата престъпност, дето не можем да докажем, че е престъпна - започна възбудено и несвързано Генералът.

Премиерът го гледаше, без да мигне, беше му писнало от такива инициативи, но, понеже държеше на Генерала, махна с царствена длан, демек "Айде говори!"

- Първо, предлагам, Ваше Величество, да извикате министъра на земеделието и да му наредите тутакси, ама веднага да премахне всички мита върху вноса на картофи и дори да въведе поощрения върху него, върху импорта, искам да кажа. Даже може да отпочне и нещо като всенародна инициатива под лозунга (Премиерът пак леко се намръщи) "Ти колко картофа внесе за Отечеството?!" По тоя начин, Ваше Величество, заливаме пазара с евтини картофи и целокупното наше население ще ни е безкрайно благодарно. Това от една страна. А от друга страна, издърпваме черджето изпод краката на самоковските богаташи. И, ако те продължат да живеят баровски, ги привикваме и ги питаме "Абе, вие откъде ги имате тия мангизи?!" Иронично ги питаме, разбира се. И, ако те не могат да ни отговорят смислено, ги прибираме в панделата.

Премиерът се замисли - идеята не беше лоша. Кимна, без каже нещо, и пак с царствена длан подкани Генерала да продължи.

- Второ, Ваше Величество. Предлагам да извикате министъра на икономиката, нали той отговаря за туризма (Премиерът не отвърна, защото не беше сигурен) и да му наредите да внесе проектозакон за национализация на туристическите комплекси - по Черноморието, по планините и по всички бани. И ги пускаме тия курорти по цени народни, а за българските летовници - с намаление. Така хем народът ще ни е, по-скоро, ще Ви е, благодарен, хем баровците, ако не фалират, пак ще ги питаме "Абе, вие откъде ги имате тия мангизи?!" И пак ги опандизваме. Тая ми идея, Ваше Величество, съм я обмислил само дотук, но тя може да се разшири до безкрайност. И, нали знаете кое ще е най-важното?

- Знам, догадих се вече - усмихна се широко Премиерът. - Хем ще мога да си оправдая 800-те дни, хем ще мога да спечеля и следващите парламентарни избори. Нали тъй?

- Тъй, Ваше Величество - отвърна Генералът, а после се поправи по устав - Тъй верно! - и доволен напусна кабинета на началника си.