|
Журналисти коментират, че след Френската революция идеите на хомосексуализма са първите, които успяват да обединят политическата класа. Общата цел е да се обяви със закон забрана на хомофобията.
На парада на "обратните" най-масово бе представена левицата във всичките й нюанси - от розово до ярко червено. Начело на кълчещата се колона от "мъже" и "жени" вървеше кметът на Париж Бертран Дьоланое, благодарение на когото за първи път след Парижката комуна левицата успя да овладее френската столица. До него бившият министър на културата, по времето на президента Митеран, Джак Ланг. По-назад пристъпваха представители на комунистите и революционната лига. Забелязваше се присъствието и на всички големи синдикални организации.
Десницата от президентското мнозинство на Жак Ширак за първи път се включи срамежливо в дефилето. Нейният национален секретар Жан-Люк Ромеро почти се извини пред тв камерите като каза: "Разбрахме грешката си пред избирателите". Той имаше предвид загубата на Париж, където Дьоланое победи през 2001 г., след като призна публично хомосексуализма си.
Представител на гей-организация заяви в събота на парада, че 16% от французите са бисексуални. Друга статистика сочи, че 61% от тях се отнасят с търпимост към хомосексуализма, дори ако става дума за собственото им дете. През 1985 г. само 41% са били толкова толерантни.
Кюрдски имигранти се възползваха от парада, за да направят насред тълпите на Площада на Републиката митинг в защита на Абдула Йоджлан. Тяхната кауза обаче остана незабелязана за манифестиращите политици.