Тъкмо беше ударил дванайсетият час, сънувах една тиква, когато ме изведоха насила от къщи и ме натикаха в три черни мерцедеса G-клас, досущ като тези на Самоковеца.

"Остана и с него да се запозная" - помислих си и горчиво се усмихнах наум.

- Къде ме водите, злодеи?!

- Молчать, не рассуждать! - сопнаха ми се и от трите джипа.

Предпочетох да ги послушам.

Закараха ме някъде във Филиповци. Оттам минахме през някакви комшулуци, през два двора в десети; после ме взе хеликоптер и поехме на юг. Возиха ме със самолет, валяк, дирижабъл, рикша, камила... На сутринта благополучно кацнахме на покрива на хотел "Палестина" в Багдад.

Отидохме в стаята, където живееше Елена Йончева по време на войната (знам я, защото и аз бях там тогава), и - кого да видя?! - моите стари познайници Михаил Чорни и Денис Ершов.

"Добре, че не е Самоковеца" - отново се усмихнах наум и в усмивката ми този път имаше по-малко горчилка.

- Какво правите тук? - попитах ги аз.

- Преследваме интересите си.

- Че какви интереси могат да имат в Ирак Михаил Чорни и Денис Ершов?

- Ех, Вадим, само наивник като теб може да си помисли, че нямаме интереси в Ирак. Ти какво? България стана освободител и с теб не може да се приказва вече... Хайде, хайде! И ние сме били освободители, и ние поназнайваме история, не ни гледай, че сме комбинатори...

Навън започна ожесточена престрелка.

- Вадим, положението е следното: нашите интереси вървят по един тръбопровод в пустинята; и миришат! Как миришат само!... Но Соломон Паси е застанал по средата на тръбопровода, тъкмо тръгнат интересите ни, и Соломон взривява тръбопровода; нашите хора го поправят, Соломон го взривява - и така до безкрай. Поне да бяхме гледали "Апокалипсис сега", там има сходна ситуация; ама на - в цял Ирак няма един човек, дето да си го спомня. И ето тук опряхме до теб, тоест опрели сме пистолет в челото ти. Действай!

Политиката - казва Кисинджър - е изкуство на възможното.

Как да намеря баланса между двама комбинатори и един йесмен, без да правя компромиси със съвестта и родината си и без да жертвам себе си, разбира се - това е примитивно.

- Денис, Михаил, считайте, че проблемът ви е уреден, но искам в замяна да ми обещаете, че поне до края на Соломоновия мандат няма да правите опити да се връщате в България.

Приеха условието ми с крива усмивка.

Отидох при Соломон и му казах:

- Соломон, ТАСС е упълномощена да заяви... - той цял настръхна. - Майтап бе, Мони, кабинетът ти в Брюксел вече е нареден, изтрай още някое време като прост външен министър.

Хеликоптерът на покрива на хотел "Палестина" бавно започна да върти перката си. Престрелката долу продължаваше с пълна сила. Забелязал смущението ми, Денис Ершов ме успокои:

- Не се притеснявай, Вадим, ей сега ще спрат; разбрали сме се с управата на хотела, стане ли два часът, да ги пъдят. Обичаме да си поспиваме следобед. Запомни, Вадим: почивката прави шампиона.

"Два боинга се разминават над Атлантическия океан. Кисинджър е в двата."