Фискалният свръхрезерв от около 1,5 млрд. лв., за който се водят политически дебати в момента, е най-добре да се използва за подпомагане на реформите. Инвестирането на тези средства в търговски банки, както направи правителството, може да има фатални последици, смята Георги Ангелов от Института за пазарна икономика.

Това увеличава ликвидността на банковата система, но държавата, т.е. това или някое следващо правителство, може да реши да си изтегли парите, с което не само ще спадне ликвидността на тези банки, но някои от тях могат да преживеят тежки моменти, смята икономистът.

Освен това такова значително намаление на паричната маса ще доведе до болезнен дефлационен процес. Според икономиста ситуацията много напомня времената от 1996-1997 година. Вливането на тези пари в определени банки ги прави силно зависими от правителството. Ако не днес, то утре то ще се изкуши да ги използва, както преди години ги натискаше да дават кредити на почти фалирали предприятия, което впоследствие допринесе за фалита на банките.

Според шефа на Холандската група в МВФ Джерон Кремерс обаче депозирането на част от резерва в търговски банки е добра идея, защото нямало смисъл тези пари да стоят "под дюшека". При висок дефицит по текущата сметка трябват повече преки инвестиции. За да бъдат привлечени те, трябвало да се подобри съдебната система, каза Кремерс пред БТА.

"По-добре да инвестирате пари и усилия в реформа на съдебната система, отколкото във всякакви видове данъчни облекчения или програми за субсидиране", смята той.

Велчев подкрепял идеята парламентът ежегодно да определя размера на фискалния резерв, който кабинетът трябва да държи в БНБ. "Няма значение с кого се договаряме за размера на фискалния резерв - с МВФ или с парламента, така или иначе минималният праг на фискалния резерв е въпрос на разумно управление на държавните финанси", заяви Велчев.

Постоянният представител на МВФ Пирита Сорса заяви, че правителството и централната банка трябва да решават как да управляват резерва и да имат свобода да взимат решения за това. Ако се наложи за всяка транзакция да се иска разрешение от парламента, това ще усложни нещата, смята тя.