С чувство на пролетна свежест започна вчерашният ленив неделен ден за дежурния ни екип: едва ли не първата новина бе историческа - за промените в ПГ на НДСВ и в кабинета, които ще предприеме премиерът. Най-сетне му се е изчакало и на него чакалото, значи. Дошло му е времето!...

Ние в "После" сме известни с пристрастието си към в. "Национален подем". А него орган е известен с проникновените си психопортрети на Н.В. Във връзка с края на царското търпение избрахме за вас предзнаменователния етюд "Търпението" от кадъркатаа на седмичника Христина Милчева:



"Голям български философ говори за търпението по особен и твърде оригинален начин. Той казва: Аз ще ви кажа как да познаете търпеливия човек. Ако дойдете до човек, който е търпелив, вие ще усетите една радост, от него лъха пролетен аромат. Има хора, които се смеят, но те не са весели. Който е весел по сърце, от него лъха свежест. Търпеливият човек проявява отличното качество - каквато и грешка да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир, на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато и пакост да му направите или да му кажете, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно.

Търпеливият е най-силен - казва поговорката.

Като се огледаме - кой притежава това качество, тази голяма добродетел. Нашият цар, разбира се! Колко пъти той тропна с крак, колко пъти отговори на нападките и некрасивите думи, на заядливо поставените въпроси. Той иска разбиране и мир във всичко. Той не прави излишни и шумни изявления. Той обича народа си, дадения му от Бога народ, както се казва за старите български владетели.

Нашият цар Симеон II потърси най-верния път да служи на своя възлюбен народ. С търпение и велико смирение, което също е качество на търпеливия, той носи своята нелека съдба и с всичките си сили, време и воля работи всеотдайно за нас и нашето отечество. Кой прави това? Той не ни обяви за прости, както направи един бивш министър-председател. Царят винаги говори за нашите възможности, за нашия способен народ, за прекрасната ни природа и за нашето бъдеще. Той вярва в нас.

И жалкото е, че чужденците виждат неговата личност, държавно възпитание, мисъл и те го ценят повече от някои българи, които имат какви ли не фикс-идеи...

Нашият цар има царски качества. А търпението му наистина може да въздигне у нас чувство на свежест и радост."