"Кой може да се откаже от надеждата, докато все още има живот?", възкликва хуманистично Ерих Фром към края на "Кризата на психоанализата". Книгата излезе заедно с другата от зрелия му период: "Анатомия на човешката деструктивност" (изд. "Захарий Стоянов"). Малко тежки заглавия за това жътвено време, малко късно преведени.

"Човек се различава от животното поради факта, че той е убиец; той е единственият примат, който убива и измъчва индивиди от своя собствен вид без причина - биологическа или икономическа, и който изпитва удовлетворение от това си деяние. Тази биологично неадаптивна и нефилогенетично програмирана, "зловредна" агресия представлява реалният проблем и опасността за съществуването на човека като вид и главната цел на тази книга е да анализира природата и условията на тази деструктивна агресия", обяснява философът постфройдист във въведението към второто заглавие.

Преди 30-ина години е доминирала идеята, че зловредната човешка агресия е природна даденост. И Фром се напънал да докаже, че не е така. Изгазил неврофизиологията, палеонтологията, антропологията - все чужди за него материи, но пък ползвал помощта на безспорните в тях авторитети, все пак той бил вече това, което е. Получила се е изненадващо четивна тухла. Шейсетте страници психография на Хитлер могат да влязат в който и да е таблоид. То е и любопитно - Фром се консултирал лично с живия Алберт Шпеер - Хитлеровия приближеник.

Деструктивното общество "се характеризира с много междуличностно насилие, агресия и жестокост както в племето, така и срещу другите, с удоволствието от воюването, злобата и коварството. Цялата атмосфера на живота е атмосфера на враждебност, напрежение и страх. Обикновено има много конкуренция, силно подчертаване на частната собственост (ако не на материалните вещи, то на символите), точни йерархични отношения и значително водене на войни, дефинира Фром... Лесно е да се каже: "Човек винаги е бил убиец." Въпреки това подобно твърдение не е вярно, защото не се съобразява със сложностите на историята на деструктивността". Философът се обявява за "привърженик на рационалната вяра в шанса на човека да избегне окончателната катастрофа". Как ще стане това: чрез "фундаментални промени не само в икономическите и политическите ни структури, но и в нашата ценностна система, в нашата концепция за целите на човека и в личното ни поведение"... Бедни, бедни Ерих Фром. 30 години по-късно "рационалната вяра" изглежда съвсем ирационална, а окончателната катастрофа - съвсем друга тема.