|
----------------------
Първо правило от кодекса на поведение в голфа е, преди да нанесе удар или упражни суинга (замаха със стика) си, играчът да се увери, че в близост няма никой, който може да пострада от топката или от камъни, камъчета, клонки и други предмети при удара. Второто се отнася до поведението на другите играчи и странични наблюдатели. При нанасяне на удар никой от тях не бива да се движи, да говори или да стои в близост до (или зад) топката, или до (зад) дупката.
Бавенето, мотаенето при удар
и други психологически трикове за изнервяне на съперника са недопустими.
Целта е топката да бъде вкарана в дупката с възможно най-малко удари от началото на надпреварата. Пособията за участие са елементарни - стик (клъб) и топка.
По функционално предназначение стиковете са 3 вида:
1. С по-издължени тела (грипове) и с по-голяма глава. Те са за начален удар.
2. За средна и къса игра. Те се използват по трасето и се подбират в зависимост от най-оптималната дистанция, която топчето трябва да измине.
3. За завършващ, финализиращ удар - пътери. Те са с абсолютно плоска повърхност и приличат на бастунче. С тях само се търкулва фино топчето да влезе в дупката.
Отделно стиковете се делят на два вида по етимология:
1. Уудове - сега направени от най-модерни сплави, а в миналото - дървени. Те са за начален удар и за удари на по-дълги дистанции. От тях "драйвърът" е с най-голяма глава и с най-малък ъгъл на чупката долу. Тяхната дръжка (шафт) е най-дълга.
2. Айръни - железни или стоманени. Те са за по-фините удари в самия стадий на играта и най-вече в края.
"При всички удари се
прилага еднаква сила
от състезателя - твърди играчът от "Бърди голф Клъб" Жоро Неделчев. - Разстоянието, което изминава топчето, не зависи от силата, а от вида на стика и ъгъла на главата."
Всеки неправилно насочен удар, при който топката излезе извън предначертаната траектория и попадне в гористите или водните препятствия по трасето, се повтаря и носи на състезателя наказателни точки. Те го отдалечават от целта да стигне до дупката с най-малко удари и се отразяват негативно на крайния му резултат. При загубване на топчето след лоша преценка на замаха се дават не повече от 5 мин. за намирането му и ако това не се случи, ударът се повтаря с налагане на гореспоменатите наказателни точки.
Чистота и хигиената са задължителни за всички. Ако по пътя към дупката попаднеш в пясъчния бункер,
независимо дали си
милионер или обикновен
любител, хващаш едно сито и подравняваш изровеното място след удара.
Игрището е от 18 дупки (трасета) с различни особености и препятствия. Те биват водни, гористи, бункери от пясък и т.н. По него голфистите се придвижват със специални колички (моторизирани или не) или пеш. По терена съществуват и т. нар. "ненормални условия" от ровещи животни. Това са обитаеми дупки, изровени от зайци, къртици, земни прасета, лалугери или саламандри. Дупка, направена от неровещо животно, като например куче, не се счита за ненормално условие по терена.
Трасето за отделна "дупка" се състои от "тийнинг граунд" - стартова площадка, представляваща правоъгълник, чиято широчина е равна на дължината на два стика. Следва "феруей" - игралното трасе, където тревата е подравнена, за да се удря по-лесно. До позволения за игра "феруей" играчът бива дебнат от всичките възможни препятствия на маршрута или "рафът" (преименуван у нас на "чушките"). Последната част се казва "грийн", където тревата е подравнена до милиметър и по средата му се намира "хол" (дупката).
Там най-често се решава
изходът на състезанието,
тъй като попадне ли топчето на това място, се приема, че то трябва с един удар да бъде вкарано в целта. Ударите обаче там са най-сложни, изискващи максимална прецизност и концентрация.
Нормална квадратура на цялото игрище от 18 "дупки" е между 350 и 1200 декара. В по-масовите турнири състезанието започва от различни стартови дупки и се води паралелно на няколко дупки. В такива случаи е задължително според етикета състезателят, който прави удар, да викне едно гласово "Fooоr!" (нещо от рода на "Идва!"). Това е задължително при неправилно насочен удар, за да не отлети топчето на чуждо трасе и да удари някого фатално. Реакцията е защита с цялата ръка върху главата за предпазване от най-лошото.
Играчът може по желание да си заяви "кеди". Това е момче, което носи стиковете по време на придвижването. Неговата роля обаче не се изчерпва само с тази на шерп, както при алпинизма. Кедито съветва голфиста за особеностите на терена и къде какъв стик е по-удачно да се използва.
"Това, което отличава
голфа от другите спортове,
е, че той е единственият, в който няма определен екип. Екипът е ръкавица и обувки", обяснява Камен Кирилов, един от най-активните рекламни агенти на голфа в България.
"Всичко останало е по избор. Но изискванията са да бъдеш винаги с чисти дрехи, стоящи елегантно на играча. Големите майстори не си позволяват нищо друго освен панталон с ръб. Фланелката или ризата пък са винаги прилежно загащени в панталона, чисти", допълва той.
Безупречният външен вид се изисква не само заради добрата гледка по време на състезанието, а и за след това. Едно игрище задължително има т. нар. "клуб-хаус" (или кръчма) за събиране след игра. Това място, наречено още 19-ата дупка, служи за срещи, общувания или обикновени контакти между практикуващите най-аристократичния спорт. Там обикновено загубилият черпи победителя.
Тренировките за навлизане в тайните на голфа са дълги и сложни. Трябва да бъдат водени от истински майстори, тъй като тънкостите в движението при всеки удар са от решаващо значение. Нужна е добра физическа подготовка на състезателя, бърза ориентация в обстановката и оптимална преценка по различните маршрути.
Хубавото е, че голфът може да започне да се практикува
на възраст от 6 до 60 г.
Травмите на тялото тук са рядкост, удоволствието от надпреварата е за всички.
В България развитието на голфа започва по-активно след 10-и ноември. Преди това единственото игрище е тренировъчното в НСА (тогава ВИФ).
Като всеки индивидуален спорт и голфът бързо намира запалени фенове у нас, превърнали се лека-полека в изкусни майстори. Най-старият турнир тук е организиран всяка година от английското посолство. Тази година той се изигра на известното игрище край Силиври до Истанбул - "Класис" ("Кънтри енд голф клъб"). Купата спечели Атанас Генов, генерален директор на "Промобил" и вносител на "Рено". Един от участниците, представител на ирландските авиолинии, сътвори чудо, виждащо се само по филмите - с началния удар топката прелетя 158 метра над езеро, тупна на "грийна" и влетя в дупката.
|
|
|