Появата на доктор Кръстевите писма конкурира събитийно самата книга "Кръгът "Мисъл". Кореспонденция" (изд. "Синева"). Епистоларното наследство на д-р Кръстьо Кръстев вижда бял свят едва сега. Куриоз или закономерност - въпросът е тема за по-задълбочени изследователи - ключовата фигура в българската култура от ключовия й етап остава в неизвестност от тази си страна вече около век. Получава се така: омразата към живия критик заради критиката му продължава по инерция и по-нататък, осъжда го на мълчание. Дълбоко некултурно е. Защото е осъдена на мълчание част от националната култура, което буквално означава, че я няма, тя не е.

Автентичният Кръстев е безкрайно интересен. Сборникът потвърждава и уви доказва неговата уникалност. Забележете драматургизма в мисията му. Четири души, само толкова е кръгът "Мисъл", непоносимо различни, ако щете и като политически пристрастия. Той събира тримата един по един, прави от някакъв дълбоко провинциален телеграфо-пощенец национален поет и ги губи един по един. Смъртта прибира последен него. Думата "бащинско" е точна, но и тясна да изрази отношението му към всеки от тях. Покъртително доказателство за обвързването им точно по този начин са прощалните писма на Яворов и Тодоров до доктора.

Водещото събитие в случая е събирането хронологично на кореспонденцията между четиримата от Кръга: Кръстев, П. П. Славейков, Яворов, Петко Тодоров. Епистоларната история на най-известната ни литературна групировка беше пръсната. Съставителят е извадил на бял свят и неизвестни досега документи освен доктор Кръстевите. Ефектът е, че историята се е получила едва по този начин. С какво ни учи онази поредна европеизация? Че тогава е била политическа, икономическа и културна, а днешната поредна - че е политическа и икономическа.

"Между стиха и куршума" - писма от и до Яворов, е продължението и върви в комплект с първата книга. И тук има открития, а съставителят подсказва колко още неща стоят скрити. Може би се боим, че ако разполагаме с цялата си култура, ще вземем да заснемем филм за някой писател и той ще е интересен? Или още по-лошо: ще изгубим възможността да си разхлаждаме настроението всяка година по туй време с кандидатстудентски бисери?