Вече разказах как бях принуден да посреднича в един конфликт на територията на свободен Ирак между Ершов и Чорни, от една страна, и Паси - от друга.

Похищението ми се осъществи с пасивното съучастие на г-н Mitnicharъ от Форума на "Сега". Като му поисках обяснение, той заяви, че бидейки "малоценен и малотраен предмет", не представлявам интерес за митниците и пренасянето ми през границата никак не го е притеснило:

- Вие, Вадим, не сте национално богатство. А национален абсурд. Моля освободете ме от личността и брътвежите си, за да се излегна на митничарската кушетка. Какво ще правят с вас трафиканти, сводници, каналджии и сталкери, ми е все то.

Щях да се примиря, но като дойдоха структурните и персоналните промени в кабинета, ме жегна мисъл: ако не си потърсиш правата, ти си просто едно лайно, Вадим, а не български гражданин, за какъвто се мислиш. (Това с лайното е заемка от историята на българския Маресиев, която ще разкажа друг път.)

Отидох при Агентите на короната. Те ме препратиха към Финансите, но в министерството кипеше усилен труд. Логично: когато край теб хвърчат глави, се стягаш в кръста. Велчев правеше някакви операции с външния дълг и резерва. Размахал скалпел, спирт и краставичка, на свой ред ме препрати към началника си.

Уговорих среща и тръгнах към "Дондуков" 1 с лошо предчуствие...

- Тихонов, изобщо не ми е до вас. Тук е такава мръсотия... Да не ти влиза майстор в кабинета, както казва народът.

- Че не сте ли вие баш майсторът?! - учудих се.

Взорът на премиера се зарея в пространството.

- Дюлгер Ахмед... - тръсна глава и дойде на себе си. - За какво говорехме? Да - Абрашев казва, че приносът на Тихонов към националната култура е нищожен, кажи-речи, никакъв.

- Да махнем културата - казах, - но знаете ли, преди похищението сънувах тиква, която всъщност бе преговорна глава по пътя ни към пълноправното членство в ЕС. Европейското единство е приоритет с първостепенна важност! Впрочем защо Абрашев оцеля при ремонта?

- Ха-ха-ха... Говорим сериозни неща. И аз имам донекъде опит от предишната си дейност, а пък винаги усещате, че имам и едно око към чужбина, към света. Европейските дела вече са в ръцете на Панайотов. Нема защо да се тревожите.

- Но как да не се тревожа, г-н премиер?! Нали казахте, че хората са богатството на България, а сега сте едва ли не солидарен с г-н Mitnichаrъ, според когото аз не съм национално богатство, а национален абсурд.

- Има си отлични причини да се направи точно така. Това е пак във всички законови и други рамки. Нека експертите да действат по тия неща. Всичко е въпрос на експерти.

- Значи Mitnicharъ, Абрашев, Панайотов са експерти, а аз съм кал под подметките им?

- Вижте, или тука е една държава, която се управлява и която върви по европейски и нормален начин, или ставаме на цирк и панаир и тогава може да си казваме каквито и да са глупости. Тия неща са преценени и се правят по един сериозен начин и аз съм човекът, който гарантира за това. И нека стане ясно за това и за много други неща!