Заедно с още 8 други посланически назначения постът в руската столица бе спазарен с президента Георги Първанов в края на юни след едногодишни консултации. Аспарухов, който е депутат от Коалиция за България, не пожела вчера да коментира.
Една от версиите за внезапния му отказ е, че няма да получи агреман. До момента никой от последната група кандидат-посланици не е получил такъв документ, научи "Сега". Процедурата за издаване на агреман трае месец-два, понякога повече, ако съвпадне с отпускарския сезон.
Аспарухов е бивш служител на Държавна сигурност, а от 1991 до 1997 г. оглавяваше разузнавателната служба.
Той съобщил за решението си да се откаже от посланическото назначение в Москва на външния министър Соломон Паси, като добавил, че никой не го е питал дали иска да замине. Паси се обадил на премиера в Испания.
Предишната идея на Симеон II бе да направи Аспарухов шеф на Националната разузнавателна служба след Димо Гяуров.
Но след протест на няколко натовски държави премиерът се отказа.
Известни са близките контакти на премиера с Атанас Тилев, който пък е отколешен приятел на Аспарухов. О. з. разузнавачът бе разследван от Военна прокуратура, че като шеф на НРС е унищожил секретното досие на Тилев.
През 2001 г. съдът върна делото за доразследване. А през 2002 г. прокуратурата го прекрати.
Известни са близките контакти на премиера с Атанас Тилев, който пък е отколешен приятел на Аспарухов. О. з. разузнавачът бе разследван от Военна прокуратура, че като шеф на НРС е унищожил секретното досие на Тилев.
През 2001 г. съдът върна делото за доразследване. А през 2002 г. прокуратурата го прекрати.














