Бритни Спиърс. "Писък". Кирстен Дънст. "Американски пай". Холи Валънс. Хейли Джоуел Осмънт. Шърли Темпъл. "Лолита" 1962. "Джаксън Файв". Дрю Баримор. "Сам вкъщи". Ана Пакуин. "Лолита" 1999. Експлоатацията на детски труд в шоубизнеса не е от вчера. Децата, които печелят милиони и "Оскари", преди да станат високи колкото масата, не са едно и две. Преди да навършат пълнолетие (ако не по европейския, то по 21-годишния американски стандарт) вече са залезли, затънали в алкохол, наркотици и сексоргии. Или са затънали, изплували са и пак са потънали в слава и лукс.

Тийн-звезди - дори такива, чиито вторични полови белези още не са започнали да личат, и



чиито гласове не са започнали да мутират



- е имало и ще има, докато свят светува. Но никога тийн-филмите, тийн-музиката, тийн-попкултурата не е била самостоятелен търговски бранш със свои правила, бюджети и законодатели. Сега е.

Ако можеше да види Америка от 90-те на миналия век, Набоков би се обърнал в гроба.

Естествено, в малолетните поп- или дори порнозвезди няма нищо лошо. Общо взето, живеем в свободна страна. Понякога невръстните актьори участват в чудесни филми за възрастни. Понякога дори в шедьоври.

Лошото идва, когато американските продуценти проявяват внезапна империалистическа проницателност и установят, че



джобните на гимназистите са достатъчно,



щото да изхранват собствена попкултура. От тийнейджъри за тийнейджъри. Зад тях, естествено, стоят възрастни, чиято цел е да го направят максимално малоумни и неизползваеми за хора, навършили възраст да пият легално била. А още по-лошото идва, когато тукашният пазар се превърне в огледално отражение на американския.

Приблизително до средата на 90-те традициите повеляваха кинохитовете да отговарят на определени условия. Признаците за касов успех бяха горе-долу такива:

1. Бюджет от 100 (поне) милиона долара

2. В главната роля - Брус Уилис (Леонардо ди Каприо, Уил Смит, Арнолд Шварценегер)

3. Продуцент - Стивън Спилбърг (Джери Брукхаймър, Джордж Лукас, Джеймс Камерън)

4. Специални ефекти - Индъстриъл Лайт енд Меджик (Диджитъл Домейн)

5. Общочовешка тема, за предпочитане с жертви и героичен спасител на хорската раса.

6. Астероид, гущер, совалка, презокеански лайнер и т.н. по избор.

7. Мацка в третата по важност роля.

8. Хепиенд.

Но традициите не са това, което бяха. Напук на тези пазарни правила обаче, някои от най-касовите филми на последните години се казват "Американски пай", "Знам какво направи миналото лято", "Писък", "Секс игри", "Страшен филм", "Един не-тъп американски филм" и т.н., които не само не спазват гореописаните условия, а често са пълната им противоположност.

Нещата вървяха сравнително добре в до средата на 90-те, когато на тийн-аудиторията бяха предлагани филми



с бюджет колкото дневната надница на Ди Каприо,



но с остър като бръснач диалог. Обединяваха ги не сюжетите, а фактът, че героите (съответно и актьорите) са на възрастта на зрителите. Също силният саундтрак, остроумният диалог и ориентацията към нещата от живота, с лек уклон към ъндърграунда, липсата на бележити актьорски изяви. Именно в тези филми изгряха новите лица на Холивуд. Кейти Холмс, Нев Кембъл, Денийз Ричардс, Сара Мишел Гелар, Дейвид Аркет, Райън Филипе, Шон Уилям Скот, Аштън Къчър, Шанън Елизабет, Дженифър Лав Хюит и десетки други знайни и незнайни тийнейджъри и "twenty-ager"-и (в 20-те), които освен хубаво тяло и сладко личице имат поне грам актьорски талант.

Сюжетите на голяма част от младежките хитове се движат горе-долу в две интонационни среди. Едните са умерено реалистични, посветени на



нещата от живота, училището, наркотиците,



клубовете, първия секс, първата доза, първото убийство и прочие натрупвания на житейски опит. В тази категория спадат: "Давай", "Секс игри", "Да преследваш Ейми", "Бягай, Лола", "Продавачи", "10 неща, които мразя у теб", "Суингърс", "Хлапета", "Трейнспотинг", "Есид хаус", "Колежът Ръшмор". Голяма част от тях по правило са нискобюджетни и се радват предимно на вниманието на ценители.

Много по-високи приходи реализираха тийн-хорърите. Тази тенденция се дължи изцяло на бума, предизвикан от първия "Писък" през 1996 г. Към тази категория минават "Писък 2", "Знам какво направи миналото лято", "Още знам какво направи миналото лято", "Градски легенди", "Последен изход" и "Последен изход 2", "Смущаващо поведение", "Чистилището" и т.н.

Третият тип филми са онези, които се нароиха като мухи на мед след премиерата на "Американски пай". Те подмениха популярната матрица "романтична комедия" с "цинична комедия" и



ето какво се появи по кината след мастурбацията



на Джейсън Бигс с тава топъл домашен кекс: "Американски пай 2" и "Американски пай 3", "Пич, къде ми е колата", "Голямото пътуване", "Мераклии", "Един не-тъп американски филм" и т.н. Основната обединяваща черта, по която ще отличите този тип младежки филми, е клиничната липса на добър вкус.

Има и четвърти тип - мелез между третия и споменатата романтична комедия. Ясно е, че с годините ставаме все по-търпеливи към жанра "Мег Райън търси мъжа на живота си", но ония в Холивуд само това и чакат. Появиха се "Луди амазонки", "Девойка французойка", "Вече не мога да чакам", "Преживей го", "Целуни ме" и ощи куп бълвочи, на които дори имената е трудно да си спомниш. Те са еквивалента на "Американски пай", но с таргет-група девствените про- и гимназистки.

Тъкмо към тая група принадлежат и двете налични заглавия в актуалния киноафиш за седмицата. Какъв е изборът на зрителя? И то послед лято - времето, когато той е най-склонен да харчи пари, време и мозъчни клетки за кино?

Първи вариант: "Лизи Магуайър попзвезда".

Втори вариант: "Какво искат момичетата" (няма нищо общо с хитовата комедия с Мел Гибсън "Какво искат жените" - просто досадно съвпадение на имената).

Сюжетът и на двата: кръшно американско девойче в гимназиална възраст отива на пътешествение в Европа, за да сбъдне мечтите си.

В случая с "Лизи Магуайър: попзвезда" това е Рим. Във Вечният град героинята



става нещо като Бритни Спиърс



и пее на нещо като Сан Ремо.

В случая с "Какво искат момичетата" това е Англия. Там героинята, която в Щатите расте сред музиканти, се интегрира в семейство на своя баща-политик.

Титулярните актриси и на двата: малолетни хубавици, всяка от които вече е навъртяла по няколко кино и тв-роли.

В случая с "Лизи Магуайър" това е 15-годишната Хилари Дъф. Наскоро я гледахме в "Агент Коди Банкс".

В случая с "Какво искат момичетата" това е 16-годишната Аманда Байнс.

Жанрът и на двата: сладникава комедия за американската мечта.

Потенциалната аудитория и на двата: 10 до 16-годишни момиченца (с леко състаряване за втория, понеже в "Какво искат момичетата" участват и истински зрели звезди като Колин Фърт).

Да избираме между двата? Как ли пък не. По-добре е отново да заведа 11-годишната си племенница на "Терминатор 3"...