Малко неща могат да бъдат по-умилителни от малко котенце, а едно от най-трудно устоимите желания е да го погалиш. Особено когато е бездомно и умолително се отърква в краката ти. Колкото и чистоплътни да са котките обаче, те все пак са животни, и то хищници. Особено внимателен трябва да е човек с уличните. Те могат да причинят доста неприятни заразни болести - не само при одраскване и ухапване, но дори и при галене.

Освен характерните и за други животни болести като тетанус, бяс, тения, котките могат да бъдат преносители и на други, типични само за тях зарази.



Токсоплазмоза



Това е най-известната "котешка" болест. Причинител е toxoplasma gondii - паразит със сложен цикъл на развитие. Котките го отделят със слюнката, урината, фекалиите и млякото. Заразяването при човека може да стане през устата - при консумация на замърсени от котка храни, при немити след досег с котка ръце. Котките пък могат да пипнат паразита при ядене на сурово месо от заразени животни - свине, говед.

Токсопразмозата е много опасна за бременните жени, особено в първите месеци от бременността. Стига се до аборти, уродства на плода или раждане на мъртъв плод. След попадане в организма на човека или животните, токсоплазмите започват да отделят токсини, които предизвикват алергични реакции. Опасното е, че понякога болестта може да няма симптоми. Иначе при хората те са доста общи, често приличат на дихателни инфекции с възпаление на сливиците и висока температура. Затова диагнозата се поставя чрез серологично изследване за антитела, или чрез откриване в кръвта на самия причинител. Лечението е с широкоспектърни антибиотици. Обикновено жените, прекарали заболяването преди бременността не предават токсоплазмозата на плода си.

За да се предпазим от болестта, не бива да пипаме улични котки, а домашните трябва да се преглеждат редовно и по възможност да не се пускат навън. Трябва да купуваме храна само от сигурни магазини, тъй като е възможно продуктите да са били инфектирани в складовете от бездомни котки. Зеленчуците и плодовете, а също и приборите и ръцете трябва да се измиват добре преди ядене. При най-малко съмнение за токсоплазмоза след допир с котки, бременните жени трябва задължително да отидат на лекар.



Фелиноза



Известна е още като зараза от одраскване на котка. Това е остра инфекциозна болест, а причинителите принадлежат към групата на хламидиите. Те се въдят в организма на гризачи и домашни птици. Ролята на котката е пасивна - тя е само преносител и не боледува. При почти половината от случаите предаването на заразата става при одраскване от котка. Възможно е това да стане и при целуване. Входната врата на инфекцията са кожата и лигавиците. От там по лимфен път заразата стига до регионалните лимфни възли, където се размножава и предизвиква възпаления. Инкубационният период е средно 2-3 седмици. Почти задължително на мястото на проникване на инфекцията се развива възпаление под формата на червено петно, което после става мехурче и накрая нагноява. Първоначално човек вдига температура, а след това се подуват възпалените лимфни възли - най-често под мишницата и на шията. Лимфните възли също нагнояват, стават леко болезнени. Другите симптоми са треска, обща слабост, гадене, уморяемост и увеличение на черния дроб и слезката. По-редки усложнения се получават гърчове и менингоенцефалит. Лечението е с широкоспектърни антибиотици, назначени от лекар, и хурургична обработка на лимфните възли.

Предпазването от фелиноза е като при токсоплазмоза - не бива да се допуска игра с улични котки, а домашните не трябва да излизат навън.



Микроспория



Болестта се причинява от вид гъбички - дерматофити. Те са широко разпространени, но не всички са опасни за човека. Домашни и диви животни също боледуват от тях, но само някои видове се срещат при кучетата и котките, откъдето се пренасят и към човека. Най-често засягат децата. Характерно за тези гъбички е, че поразяват тъкани, съдържащи кератин - косата, кожата и по-рядко ноктите. Те не предизвикват дълбоки микози и не засягат целия организъм.

Заразяването става при пипане на болно животно. Неприятното е, че микроспорията може да се предава от човек на човек, затова и при малките деца се проявява епидемично. По окосмената част на главата се развиват единични или множество окръглени плаки. Космите са начупени ниско на нивото на кожата, кожата е зачервена, а при по-дълбоката форма на болестта следва загнояване. Плаките са покрити с люспи, подобни на трици. Ако не се предприеме лечение, засегнатите полета от кожата се сливат. Цветът на кожата е червеникаво-виолетов, като коренчето на косъма е разширено. Засегнатите косми лесно се изваждат или падат сами. У възрастните мъже подобни оплаквания се развиват и по брадата и мустаците.

Често може да има температура и да се засегнат съседни лимфни възли. Болестта може да бъде доста упорита. При повърхностните форми се прилага външно лечение от дерматолог. При дълбокото засягане са пият и лекарства, пак назначени от кожен лекар. Поразените косми се отстраняват. Тъй като болестта може да се предава от човек на човек, трябва да се дезинфектират дрехи, шапки, гребени.

Като предпазване от микроспория не бива да се пипат улични котки, особено с видими нарушения на космената покривка и с олисели участъци на козината. Котките също си предават едни на други гъбичките, затова и домашните животни не трябва да се пускат навън.