Два сериозни проблема подреждат българското училище на дъното на международните класации от гледна точка на климата на обучение. Осмокласниците ни са най-недисциплинирани спрямо връстниците си от други 45 страни и най-често пропускат или закъсняват за часове. Пред класовете с липсващи ученици пък застават отчаяни учители.

Това показват съпътстващите данни от международното изследване на знанията на осмокласниците по математика и природни науки TIMSS 2003. Както "Сега" писа, страната ни отбеляза рекорден спад в резултатите си спрямо показаното на 2 предходни изследвания - през 1995 и 1999 г. От 11-и по математика през 1995 г. вече сме на 25-а позиция. При природните науки сме паднали от 5-о на 24-о място. Наред с резултатите на учениците при TIMSS са анализирани и различни фактори, свързани с обучението. Анкети са попълвали директорите на 164-те училища, включени в изследването, както и учителите по природни науки и математика на 4117-те деца в извадката.

Българското училище продължава да изпитва сериозен материален недостиг, макар че има някакъв напредък, показват данните. Едва 5% от изследваните ученици учат в училища, които според директорите им са добре снабдени и нямат сериозни материални затруднения. Средното ниво по този показател за всички 46 страни е 26%, като зад нас са само Сърбия и Ботсвана. Броят на училищата с лоша подсигуреност обаче е намалял сериозно. В такива училища учат 9% от анкетираните срещу 36% през 1999 г.

Лекото подобряване на условията обаче не е довело до по-голямо присъствие в часовете, а напротив. България е с най-лошите показатели от всички 46 страни по бягство от часове, закъснения и отпадане на ученици, като спрямо 1999 г. данните са се влошили. Групата на директорите, заявили, че нямат проблем с отсъствията, е намаляла над 5 пъти. В училища със сериозни проблеми с присъствието през 1999 г. са учили 24% от анкетираните срещу 4% през 2003. В такива школа сега попадат два пъти повече деца - 37 срещу 16%.

Българското училище има по-големи очаквания за участието на родителите спрямо средното за изследваните 46 страни. Директорите на 71% от включените в изследването ученици заявяват, че очакват от родителите да участват в набирането на средства срещу 57% средно за другите държави. По-сериозни са очакванията и за участие във взимането на различни училищни решения. От данните обаче става ясно, че удовлетворението по тази линия не е достатъчно.

Само 4% от децата имат директори, които са доволни от цялостната среда - удовлетвореност на учителите, високи очаквания към учениците, дисциплина, участие на родителите. При 23% от оценяваните ученици картината е обратната - има неудовлетвореност.

Още по-драматични са резултатите при отговорите на учителите. Групата на децата, обучавани от удовлетворени учители по математика, е едва 1% срещу 41% в групата на неудовлетворените. В тази класация след нас са само Русия и Молдова. Подобна е картината и при природните науки - 4% задоволство срещу 43% неудовлетворение.



ЧУЖД ОПИТ

България изостава по отношение оценяването на ефективността от въвеждане на промени в учебните програми, става ясно още от изследването. Страната ни не използва 3 от 7 широко разпространени метода за мониторинг - оценка на програмите по време или след въвеждането им, специфични инструкции за преподаване, оценка на постиженията на учениците на базата на представителна извадка. Друга масова практика, неприлагана в България, е изискването учителите да минават през пробен период, преди да бъдат назначени. То съществува в 23 от изследваните държави. Българският учител не е част от случващите се промени в образованието, показват данните. 68% от педагозите по математика никога не са участвали в развитието на учебния план срещу 29% средно за изследваните страни. Много лоши са показателите и за участието на учителите в програми за професионално развитие.