"Госпожа, каква да ви избера? По-голяма или средна? Всичките са хубави. Гарантирам!" След леко двоумене госпожата склонява да се довери на избора на търговеца, но заканително предупреждава, че ще му върне динята, ако не е узряла.

"Може! Рекламации приемам, но няма да се наложи", отвръща радушно продавачът.

Възрастната жена, която е поседнала на ниско столче до колата, също бърза да похвали стоката, докато синът й - продавачът, вече мери любеницата. Кантарът се заковава на 12 кг.

"Големите са най-хубави. Зрели и сочни", казва сведущо поредният завъртял се покрай купчината клиент, докато се оглежда за неговата си любеница. Тука килото го продават по 30 стотинки. Малко по-евтино, отколкото по пазарските сергии.



Причините за тази цена са две



Първо - хората са производители. И второ - за струпаните в края на парка дини никой не иска наем, а по пазарите се плаща.

За производителите с не особено големи бостани често е по-изгодно да натоварят стоката на собственото си возило и да отскочат да я продават до близкия град, отколкото да я дават на прекупвачи. Те ще им вземат по 6-8 ст. за килограм и затова мнозина предпочитат да си платят бензина и да си продават сами любениците. Така хем търговията върви, хем ще изкарат повече.

Нищо чудно сега, в разгара на предлагането на дини и пъпеши, да се попадне и на по-ниски цени. Например



кило любеница по 15-20 ст., и пъпеш - 50-60 ст.



Дъмпингът обикновено се прави от разни ромски групички, които се кълнат, че гледат бостан, а обикновено обират нечий чужд.

Най-високи естествено са цените по пазарите, където търговците си плащат за престоя на сергията. През този уикенд дините, без значение дали са от Хасково, Харманли или Любимец, вървяха най-често по 40-50 ст./кг. Пъпешите се продаваха средно по 80-90 ст. до левче килото.

Само преди около месец приблизително по толкова се котираше стоката на едро. Тогава обаче пазарът ни масово беше залят с турски и гръцки дини и пъпеши.

Неотдавна от агенция "Митници" съобщиха, че само през първото полугодие на годината у нас са внесени 2406,4 тона дини. Най-големите количества са влезли от Турция - 1232,9 тона, и от Гърция - 1015,8 тона.

Подобно е положението и с пъпешите. За първото шестмесечие са внесени 234,462 тона. Най-големите количества отново идват от Гърция и Турция, съответно - 122,1 т и 87,858 т. Това е нормално, тъй като климатичните условия в съседните държави позволяват по-ранно зреене. Не липсва обаче внос и от съвсем екзотични страни: Бразилия, Коста Рика, Еквадор, Панама, Мароко и Тайланд.



В момента обаче се консумира главно родно производство



Миналата година то е достигнало 120 774 тона при дините и 24 571 тона при пъпешите, като в статистиката не са включени малките стопанства, отчитат от земеделското министерство. Почти същите цифри се очертават и тази година.

Първата десетдневка на август е времето, от което нататък специално дините почват да презряват. Това става най-често заради дългото престояване по тротоарите. Цените на качествената продукция обаче едва ли ще падат повече, или поне немного, тъй като свръхпроизводство няма, а и вносът не е толкова голям, че да заплашва родните производители от пълен отлив на клиенти.

Земеделските производители, които обикновено веднага надигат глас, когато усетят конкуренция, този път не са така активни както преди две години. Тогава при почти същите цени бостанджии от Любимец и Харманли блокираха за няколко дни главен път Е-80, като настояха кабинетът да направи нещо срещу нерегламентирания внос от Турция и Македония. Тогава правителството гласува временни защитни мита, каквито тази година няма.