Никой не може да ти каже дали това име, което се пише "Mancur" и се произнася "Мансър", идва от индианците, чиито ловни полета се простирали в долината на Червената река в Северна Дакота. Самият Мансър Олсън, които израснал там и получил своето първоначално и средно образование в училището с 49 деца и младежи, веднъж споменал, че на арабски "Маncur" означава победител, както "Виктор" на английски. Но и това обяснение не е сигурно.

-------

Със сигурност може да се каже само, че името Мансър Олсън е произнасяно с уважение в Оксфорд, Харвард и в Мерилендския университет, където той обяснил какво се случва в сумрачната зона, където политиката и икономиката се преплитат.

Защо се сещам за него? Защото, знаете, Чърчил, обяснил, че не е измислена по-добра система от демокрацията въпреки многото й недостатъци, но не посочил недостатъците. Кейнс нарекъл блестящата речовитост на Чърчил "перушанска" (feather brained). Но навремето, когато седнах да прочета неговата "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", отначало седях и разбирах, после се усетих, че само седя.

------

С Мансър Олсън не е така. След Втората световна война той провидя, че в победени и опустошени страни (Западна Германия и Япония) ще настъпи икономическо чудо, а в държавите победителки - икономически трудности. Сега всеки второкурсник може да ни обясни защо стана така. Но Мансър Олсън го предвиди и неговото обяснение е различно.

После, през 1965 година, излезе книгата му "The Logic of Collective Action". В нея той обясни защо при демокрацията хората понякога невинаги се обединяват в името на общия си интерес.

Обяснението е в малките и големите числа. Петима големи производители могат да се разберат помежду си за картел или лоби. Ако те надуят цените с 5 милиона, всеки ще получи по милион. А потребителите са милион и ако блокират поскъпването, всеки от тях би спечелил твърде малко. Макар че имат общ интерес, никой няма да си губи времето да го отстоява; всеки ще предпочете друг да свърши работата. От което следва, че 5 по 1 млн. е повече от 1 млн. по 5.

Как се отразява това върху народната съдба? Отговорът ("The Rise and Decline of Nations", 1982) е, че в обществената тъкан се самозараждат картели и лобита. Те изсмукват жизнения сок на стопанството и склерозират в своя уютна диктатура. Но ураганът на войната продухва паяжините на корпоративните интереси, както се е случило в Германия и Япония.

Не може ли без ураган; не може ли свежите ветрове на демократичната критичност да проветрят спареното безветрие? Според М. Олсън - да може, ако навременно се задейства механизмът на спирачките и балансите. Забави ли се, продухването ще е ураганно. Вероятно това са имали на ум бащите-основатели на САЩ, един от които казал, че дървото на демокрацията от време на време трябва да бъде поливано с кръвта на диктаторите.

----------

Демократичният механизъм нерядко проспива времето за намеса, понеже общественият интерес се представя от партии. При тях има партийна върхушка и множество гласуващо за върхушката. Възпроизвежда се схемата на малките и големите числа.

Да оставим настрана, че има и негласуващи по различни причини: "не ме интересува" или "от всички съм разочарован", или по принцип - "не приемам демократичния принцип един човек - един глас, щом моят глас тежи колкото гласът на неграмотника, който гласува срещу халба бира и три кебапчета".

----------

М. Олсън умря през 1998 и не подсказа на нашите нови демокрации как да излязат от омагьосания кръг на малките и големите числа. Но можем да сме сигурни, че той нямаше да препоръча един рецидив на онова, което хората в новите демокрации сме свикнали да наричаме "лявата" идея.

През ХХ век "робството беше свобода". Бяхме освободени от отговорността да мислим - освен за дребни житейски комбини; малкото число казваше на голямото число как трябва да мисли. Удобна ни бе мисълта "аз съм умен и талантлив, но партията-държава не ми дава шанс". Неотдавна ми се присмяха, че казвам "десни консерватори". Иронично ме запитаха има ли леви консерватори. Според мен има. Те с носталгия си спомнят времето, когато са били млади, красиви и свободни (от необходимостта да вземат решения). Те са много и ще гласуват за партията, която смятат за по-лява и по-социална. Пак ще се видят излъгани, както винаги се случва с "голямото число". Малкото число ще продължи да тъче паяжините на корпоративните интереси.

Както е и на наднационално равнище. Един параграф от 68 думи (приложение към договора на ЕС от Маастрихт от 1992) бе върховото постижение на европейската лоби-индустрия. Параграфът спести на пенсионната индустрия $ 125 млрд. Всяка дума струва повече от милиард и половина. Постижението бе на Stanley Crossick, доайен на брюкселските лобисти. Тогава те бяха към 13 хиляди (според Европейската комисия), а вашингтонските лобисти бяха към 45 хиляди през 1989. От Европа или - по-вероятно - от Америка ще задуха свежият вятър или безветрието ще завърши с ураган.