:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,341,254
Активни 70
Страници 3,386
За един ден 1,302,066
Фина механика

Обществото на мъртвите будители

Празникът на будителите даде възможност за нов писателски десант в медиите. Няма нищо по-логично от това - един миришещ на политически мухъл празник да бъде честван чрез експонирането на стари величия, които и до ден-днешен рециклират идеологии от XIX век. Празникът си остава все още неаргументирано реставриран, защото жизнеността му през 1920-30-е е била закономерна в епоха на масови леви движения и на повсеместно чувство за криза на европейския буржоазен парламентаризъм. Предложен от министър Омарчевски през 1922 г., празникът вирее като свръхдемократизиран есенен вариант на пролетния Празник на славянската писменост, но с два нови акцента - изграждането на нов култ около Възраждането (побратимяването на просветителите с революционерите като еднакво значими), и даването на възможност всяко селище да допълни списъка с имената на свои местни будители.

Писателите пък - разбира се, начело с Антон Дончев - като тръгват към темата, първо решават да споменат свещените скрижали Кутмичевица, свети Климент, че накрая и Христос. А тезите им са две. Първо, Будителите ни напомняли, че трябва да се обединим. Ето как този може би най-траен лозунг на поддръжниците на всеки Стар режим звучи изпод перото на Дончев, вероятно паче: "Те са се борили и са работели за България - не червена, не синя, нито жълта, просто за многоцветна, но единна България." И второ, нещо от типа - "Нека Духът не загине в тези комерсиални времена!". Онова, което обединява повечето изказвания, е трагичната интонация, почти искрената болка в гласа.

Въпросът е, че всяко публично изказване носи със себе си, често полускрито, предложение за промяна или консервация. А Празникът на Будителите е замислен като Братска могила от инженерите на културата от правителството на Стамболийски; възприет е и от деветоюнците, защото добре замъглява присъствието и в България на различни политически визии сред интелигенцията, и превръща миналото в блестяща хомогенна маса. През 1990-е съвсем резонно беше изваден от фризера точно от онези, които се представят за Пазители на скрижалите на великата българска култура. А това са всъщност онези, за които думата пазар е най-мръсната дума.

Важно е да се припомнят тези най-общи рамки на консервативното войнство, защото отношението между съвременните либерални демокрации и свободния пазар все още на мнозина изглежда недостатъчно задължително. И без смущения говорят за "държава на духа", като под това разбират връщане на тоталния контрол на държавата над сферата на културата и на словото.

Има и свръхерудирани защитници на тезата, че пазарът е също толкова малтретиращ, пресиращ културата, колкото и политическата диктатура. Тяхната позиция е защитавана с аргументи от типа "Сега четенето е в упадък в сравнение с десетилетията на социализма" и "Днес не се създава достатъчно значим културен продукт". Разбира се, понякога се усукват и мнения от типа "Децата убийци са плод на кризата на четенето". А че такава криза не се наблюдава статистически, това, тъй да се каже, не ни интересува.

В действителност пазарът не криви нищо, той е подчинен на вкусовете на потребителите. Има епохи, когато потребителите на книги са аристократи с частно образование и много свободно време. Има епохи, в които доминира буржоазията. Има и такива, когато книгите на практика се поръчват и купуват от държавата, а пласментът е зависим от поръчките за библиотеките към държавните предприятия.

Обърнати към спомена за последното описано време са и повечето, изказали тъгата си в Деня на будителите, 1 ноември. Те стигнаха до парадоксални изявления от типа "Интересът към сериозната книга е малък, съвременните автори са забравени." Като под сериозна книга разбират идеологическите си запъртъци, а под съвременни автори - някакви упражнения в плетение словес с вътък "13 века смяна от горди великани" и "Българинът се е появил на Балканите преди човека". В действителност съвременна българска култура и литература съществуват. Те си имат и своето нормално скромно място в един отдавна глобализиран свят (по мое мнение от Просвещението насам в идейно отношение и от Първата световна като реална политическа ситуация). Никой не им дава Нобел или медали за храброст, но културата не е в медалите. И за да не съм голословен, ще спомена само, че за разлика от времето, когато българските писатели (Димитър Методиев, но и Блага Димитрова и Йордан Радичков) издаваха в чужбина само след щедро спонсорство на държавата (и бяха издавани от хора като злополучния оръжеен и нефтен далавераджия Максуел) или според СИВ-овските трампи, - сега съвременни писатели като Георги Господинов, Алек Попов, Христо Запрянов, Здравка Евтимова изглеждат интересни в очите на частната издателска инициатива. Тази година техни книги излязоха на английски, френски, чешки и сръбски. Малки тиражи, но реален интерес - такъв, какъвто заслужават. Без политически чадъри.
77
829
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
77
 Видими 
01 Ноември 2004 21:20
Що се пуйчиш, бе рошльо?
Ти
понеже си модерен, яхвай си прахосмукачката и върви да си празнуваш твоя празник и готово.
01 Ноември 2004 21:34
Да, нещата постепенно се наместват.
По-малко политически чадър, повече - истинска оценка за таланта.
А какъв талантлив народ сме само !!!
Само на политици не случваме...
01 Ноември 2004 21:54
Хареса ми.
01 Ноември 2004 21:56
01 Ноември 2004 22:14
Ей, един човек да се намери да има смелост да напише нещо вярно, но нелицеприятно за читающата и форумствующата публика - ама сега направо за национален предател ще го обявят тука колегите форумци. Всъщност дали авторът не е виновен за последните убийства - я службите да поразследват.
01 Ноември 2004 22:22
Данчо Това е първата ти колонка, с която съм абсолютно съгласен.
01 Ноември 2004 22:36
Браво на Йордан Ефтимов. Отлично казано! Не го е страх, че ще Цензорът ще го ръфне отзад докато броди самичък из Джурасик парка на българската литература, където динозаврите ( а и някои ихтиозавърчета) царуваха.
01 Ноември 2004 22:37
Културната политика е дълга тема, има обаче едно сигурно нещо - обществото не може да създаде писател, но може да помогне за култивирането на читатели. Просто четенето на 1984 изисква малко повече усилие за развитие от гледането как някой пърди в Биг Брадър. Но написването на 1984, както и речените анални изяви, са въпрос на чисто вдъхновение.

Редактирано от - Вежливия Лос на 01/11/2004 г/ 22:39:44

01 Ноември 2004 22:42
Доста нихилистична статия, която измества смисловия акцент. Дори и да сме антикомунисти, не можем да отхвърляме с лека ръка тревогите на левите писатели. Проблемът е другаде - през последните 50 години България не роди нито един велик поет или писател, достоен за Нобелова награда и сравним, да речем, с Кадаре. Нашата провинциална ограниченост компенсираме с грандомания и шовинистични изхвърляния, които отстрани изглеждат смешни и нелепи. Ние не правим нищо, за да популяризираме сред милионните орди от туристи и в чужбина класическите си писатели, като ги преведем на основните западни езици. Кой е чувал за Ботев или Алеко отвъд Калотина? В замяна на това се превежда шопската клюкарка Здравка Еффтимова.
01 Ноември 2004 22:52
Вярно е че през последните 50 години българската литература не е създала нищо свястно. Това обаче не се дължи на това, че България няма талантливи творци. Дължи се на това, че БКП провеждаше творчески геноцид като старателно подкрепяше онези, които я възпяваха и още по-старателно трепеше онези, които и се опълчваха.
01 Ноември 2004 22:58
, , Има епохи, когато потребителите на книги са аристократи с частно образование и много свободно време. Има епохи, в които доминира буржоазията. Има и такива, когато книгите на практика се поръчват и купуват от държавата, а пласментът е зависим от поръчките за библиотеките към държавните предприятия."

Тоя е за усмирителна риза.Явно е в криза.
Така епохално и през епохи го е ударил през просото.Що е култура-е излишно да се пита.
Българио мила-земя на простаци!?

01 Ноември 2004 23:16
Съгласен съм за червения терор, от който и аз съм потърпевш (седем години не ми дадоха никакви работа). Но защо не се появи нищо значимо и през периода на демокрацията - през последните 15 години? Само четем халтури от рода на Калчевите. Не броя гениалния поет Радко Радков, който пише само на исторически теми, а когато реши да засегне съвременността, изпадна в водевилщина и скудоумие.
01 Ноември 2004 23:26
arhiman
Интересно е да чуя е дно по различно мнение.
Споделяш ли пазарното отношение към книгата /нещо като към чушки и домати / в частност, и културата като цяло.
01 Ноември 2004 23:32
Ако тръгнем да търсим кусури сигурно ще намерим и на 90% от останалите празници. Като чета автора оставам с впечатлението, че едва ли не досега никой нищо значимо не е направил в българската литература, изкуство и духовна сфера и затова нямаме повод за празник. Може и да не съм разбрал нещо - поправете ме ако се лъжа.
01 Ноември 2004 23:36
Зузя,

че не си ги чел, не значи че ги няма. Въпреки комунягите.

Редактирано от - Bira на 01/11/2004 г/ 23:44:21

01 Ноември 2004 23:45
Във Варна от години има една автобусна спирка "народни будители" към квартал Аспарухово срещу циганската махла, кой беше я измислил не знам, но и сега си стои, та този измислен празник ми прилича на тази спирка за обеднели историци и писатели, та някои белким си спомни за тях и ги награди я с орден, я с грамота. Приветствам статията.
01 Ноември 2004 23:50
Бира,
Аз мога да дам компетентно мнение само за качеството на бирата. От литература отбирам колкото свиня от кладенчева вода. По времето на БКП-то нищо друго не се издаваше освен партийно-хвалебствена литература. "О-о-о-о, Партио, дрън-дрън....." е-е-е ти знаеш. Затуй само пиех бира и не четях нищо. Та оттам, рекох, се научих да отбирам от бира, а не от поезия. Упражнения брат'чед, упражнения. И много повторение: Столично пиво, Астика, чат-пат Загорка и най-вече от онова мътното, Светлото.
01 Ноември 2004 23:57
Хунвейбин,

Питаш ме дали пазарът трябва да бъде единственият критерий за книгата и изобщо за културата. Според мен - не. Има талантливи, но бедни творци, които трябва да се насърчават от държавата или от фондации с издаване на книгите им или с творчески командировки. Но много важен е критерият за определяне на щастливеца. Нашенските конкурси са пълна порнография и илюстрация за шуробаджанащина и корупция.
01 Ноември 2004 23:57
Анджик
01 Ноември 2004 23:59
Това посветих на форума по случай 1 ноември - Празника на будителите (приспивателите )


ЕЛЕКТРОННА ЦЕНЗУРА

Пуснах нецензурна епиграмка
във форума на вестник Сега
събуден от вечерна дрямка
Цензорът скочи, наведе рога.

Последва кратка суматоха, чу се вик
"Помощ, всичко що написах бе изтрито"
Стрестнат погледнах - не беше моят ник
О, радост неземна, чуждо дупе беше бито.

Зевзек (2004)
02 Ноември 2004 00:07
като ти е дупе ника...
02 Ноември 2004 00:10
Браво, Ефтимов!
02 Ноември 2004 00:11
Ъхъ...
02 Ноември 2004 00:16
Брей тоз Ефтимоф къф будител се изфъди, брей.
Да не празнуваме догодина празника на Ефтимоф?
02 Ноември 2004 00:26
Според мен пазарът убива "културата". Пазарът е въжето на шията на автора - за да съществува, той трябва да се харесва на масовия потребител. А практиката е показала, че доста непреходни произведения се оценяват едва от следващите поколения.
В момента, в който случайна мутация промени вкусовете на масовия потребител, авторът трябва да се приспособи като превръща културното си произведение в кремвирш. Ако го искат с кетчуп ще го направи с кетчуп, ако го искат с горчица...
Така авторите, чиито произведения се отклоняват значително от текущите вкусове, не могат да изразят истинското си аз, освен ако не се продали предварително доста кремвриши (с кетчуп, горчица или и двете) или не се издържат от меценат (практика, непазарна по своята същност) . С други думи, авторите не могат да надхвърлят естетическия капацитет на консуматорите, иначе естествения (пазарен) отбор ги елиминира.
Проблемът се усложнява още повече от стремежа на основните играчи (продуцентите) да изстискат максимума от консуматорите, като по този начин упражняват задъжащ възпитателен ефект. Ако продължим алегорията - преди да са произведени всички видове кремвирши, към наденица ще се преминава неохотно.
02 Ноември 2004 00:27
Арxим, не си криви душата, драги и не се опитваи да човекоугодничиш, защото сам знаеш, че истината не винаги е по средата. В момента тя е затикана в наи деснiя не "демократичен" и не-пазарно-либерален агал. Горната статя не е просто ничилстична. Тя е ZИНИЧНА. Тове е нагло потапкване на всекакви плахи опити за напомняне на булгарското духовно наследство и индивидуалност . Това е гнусно словоблудство предлоjено в лукава псевдо-интелектуална евреиска обвивка, отрова за наивнiя и неосведомен читател. Та кому е нуjна Нобеловата награда?! Та виj само кому я дават - все на евреи-дегенерати. И защо непрекаснато требва да се насаjда у народа ни комплекс за духовна непалноzенност от страна на евреиските дегенерати и да му се предлага блудкав модернистичен и ersatz и постмодерна духовна деградаziя. Това за т.н. интелектуалzи. А за простолудието - даи чалга и разврат. Колко е jaлко всичко това! Като не моjем да го спрем, нека поне се ваздарjим да участваме в него, за да не се червим после, като ни поискат ОТГОВОР.
02 Ноември 2004 00:34
Безспорно най-умният списувател на Сега. Веднъж седмично обаче е множко, ще го изцедят без време.
02 Ноември 2004 00:37
Архим, Прощаваи, ако сам те засегнал. Просто ми се струва, че грамотни хора като теб и Тим, не бива да се страхуват да наричат нещата с истинските им имена, защото времето наистина е много малко... Прощаваи, прятелу
02 Ноември 2004 00:45
Какво има да изzеjдат от този евреиски дегенерат, драги? Само лаjи и отрова. Трабва да го интернират в некое село, да се занимава с полска работа. И за него - полезно и за читателите - по-здравословно.
02 Ноември 2004 00:48
А, и още нещо. Ефтимов яко се е развихрил да критикува хората, които смятат, че държавата трябва да подпомага културата. Не мисля, че са много писателите, според които държавата трябва да наложи тотален контрол над литературата и словото. Но просто така му изнася да изопачи мнението им, за да пасне на неговата теза. Иначе днес той е застанал на крайната позиция, че пазарът сам ще се погрижи за културата. Ето какво казва обаче през февруари:

- Кога българската литература ще влезе в Европа?
- Едва ли в 2007 г. Но не защото липсват добри текстове, а защото в обществото няма консенсус за тях. Липсва не само държавна политика, но и добре насочен частен интерес. Обсъждането на книгите също може да бъде шоу. Но кога ли българските телевизии ще го осъзнаят!

Източник: http://www.segabg.com/14022004/p0050005.a sp
02 Ноември 2004 01:05
Според малкото мозък, който ми е останал след безмислени спорове с "културни кюнци" на "наш'то време", все още продължавам да мисля, че механичното прилагане на пазарните механизми във всички нива на Българската култура, съвсем и отне възможността да "оздравее" от тежката кома от времето на "социализъма и комунизъма...", да не говорим за появата на личности в поколенията занапред, имащи духа и силата на онези, които са запазвали Българския род и дух във столетия на унижения, изтребване и изопачаване на всичко и всички осмеляващи се да съхраняват в себе си Българския дух, бит и култура.Сега след комунистическия сомнабулизъм към партията, вожда и светлото бъдеще следва нов такъв на масовката от псевдобудители към шоуто, парите, рекламата/разбирай-файдата...от културата/Сигурно съм много черноглед, но не виждам силата която може да спре разрушаването на Българската култура и превръщането и отново само в надпис над вратите на едно министерство; сакън то там нали сега работи с пот на челото най-големия народен будител
02 Ноември 2004 01:58
Впечатляващо! Ефтимов си е подал главата над родната котловина.


Така е, мили ми родници. Яхайте прахосмукачки и метли, ругайте, но няма как да се промени простия факт, че ние сме една от многото малки нации по света. Нито по-лоши от другите, нито по-добри. Културата не прави изключение, литературата пък хич.


Не се надявам да срещна разбиране сред популацията от "страната на естетите", но ми е любопитно как ли ще изреве Стихоплетът от Алабама.
02 Ноември 2004 02:45
Йорданчооо известно ли ти е, че традицията е като закон и не се спори с нея. Тя е миризмата на родната къща, която носиш със себе си, където и да си. Какво се опитваш да тълкуваш - ами "експонирай "някой съвременен заместител на Паисий и Софроний Врачански - например такъв с брада и очила - и обезателно да пише в Сега, барем един път в седмицата, като му се публикува и снимката чат-пат..
Е да, ама традицията е религията на националната свяст и докато е такава ще се отдава почит на мъртвите ни будители, а не на живите приспиватели като теб...
02 Ноември 2004 03:35
Е, какво, Оло? Започвам да ти липсвам, мъничката ми. Аз още оня ден подуших, че си изровила томахавката на любовта. Дай да уточним в чии чаршафи ще воюваме, че то всеки турнир си има регламент...
А за Алабамата окликът ми е на първосигнално ниво:

Искам да съм негър в Алабама,
но със Оло - никой друг да няма!
И по Купидоновата скАла
обещавам трус от 10 бала!





02 Ноември 2004 04:50
Според мен се е полу4ила добра статия.Авторът се е постарал с малко думи да обобсти милата родна картинка.А някой спомня ли си кога за последен път си е купил книга от български автор?
02 Ноември 2004 04:57
Според мен се е полу4ила добра статия.Авторът се е постарал с малко думи да обобсти милата родна картинка.А някой спомня ли си кога за последен път си е купил книга от български автор?И про4етена ли е?
02 Ноември 2004 05:06




Оло, теменуго моя! Самият факт, че си се опитвала да гадаеш в Алабама ли съм или да речем, в Нова Каледония, вече е достатъчно доказателство, че съм се настанил трайно във въображението ти. Това означава, че Зевзекът - този дърт реакционер, вече губи позиции в твоето сърце. Знаеш ли, вчера аз взех че го орезилих тоя човек. Освен че го наплясках на публично място, посветих му и няколко много бегли строфи, след прочитането на които всяка уважаваща себе си дама ще се позамисли дали да общува с него. Той ми отговори с някакви свои “епиграми”. Ще ти призная, ако такова нещо излезеше с моя ник, щях да се овеся на първия срещнат стълб.
Но… за посвещението. Изпълнявам обещанието си да му го повторя и потретя, за да го научи наизуст. Но нейсе и ти си тук, та дано осъзнаеш, че Зевзека е една прочетена страница, и да се привържеш още повече към мен.
А за Алабама се лъжеш - съвсем други са географските ми ширини. Т. е. меридиана горе-долу си оцелила, но не и паралела.


РАЗМИНАВАНЕ


на младеещия се матусалем Зевзека


Каква мадама, дявол да я вземе!
/а дяволът с охота би я взел/.
Изглежда, ваяна е дълго време
в греховни нощи
със греховна цел.


На бавен ход
се разминаваш с нея
и се надяваш да не ти личи,
че уж си равнодушен,
уж разсеян,
а ще я глътнеш цялата с очи.


Но без дори да те съзре, потъна
в тълпата
изкусителната мис…
Не зяпай заднешком - ще се препънеш.
На тази твоя възраст си е риск!


А щом подмине те веднъж мадама
със поглед
нейде в бъдещето взрян,
теб вече в настоящето те няма.
Ти бил си.
И си вече надживян.

02 Ноември 2004 06:31
Статията на йордан ефтимоф е глупава и (хоп!)служва (кур)поративни интeреси.
02 Ноември 2004 07:07
Бафти! Ква ще е тая курпурация, бе Станков?
02 Ноември 2004 07:40
Този СМОРЧОК бил /май/преподавател в български вуз?!Няма да пусна детето ми да учи в България-все ще попадне на някой комплексар-я Дайнов, я ЕфтимовНееее!Never !Антибиотик ![/list][/code][/quote]
02 Ноември 2004 07:57
"Българинът се е появил на Балканите преди човека".
02 Ноември 2004 08:19
Симптоматика на провинциалната скука ?
Гордеем с малкото?
Но ГОРДЕЕМ
Айде давай понатататъка
02 Ноември 2004 08:34
ДО УПРАВАТА НА ГАЗЕТАТА "СЕГА":Много ви моля драги собственици на вестника да проверявате за алкохол вашите подчинене по редовно.Също така не им разрешаваите под влянието на алкохол да работят , защото ето какво се ражда , както сами можете да се убедите автора на статията е под силното въздеиствие на високо -градусов алкохол.моля веведете изискване към вашите подчинени да не работят на повече от 2 големи защото явно си губят расъдака. Аз предлагам автора на статията да бъде наказан така:в следващите 3 дни да не му се разрешава да изпие повече от 3 шишета гроздова
02 Ноември 2004 09:15
Още един "празник" на евтин популизъм и на промиване на мозъци!
Разбира се комсомолците са в предните редици на лъжите и демагогията!
Кои са будителите?За кво са ни нужни?
Отговори ще получиме от хора които не разбират миналото и още по малко разбират настоящото..
02 Ноември 2004 09:18
Претенциозна будалистика.
Гугъля намери интересни неща за Евтимов

ОНЕЗИ ПСЕВДО ЗАЩИТНИЦИ НА СТАТУКВОТО

В печално известният "Нощен труд" се появи статия на Йордан Ефтимов, озаглавена "Пак поетите са крейзи".

Авторчето на материала се попенва относно изказванията на Румен Леонидов.

Плюе го, разбира се, длъжен е! И така гради имидж, според мен, обаче само се опитва да се цепи, разграничава и заграбва периметър за установяване на монопол (и той прави кариера).

Кой е Йордан Ефтимов? Модна писателска мижитурка, пробила с изключителната помощ на Румен Леонидов, по времето когато работеше в "Литературен вестник" - храни куче да те лае! И сега какво, бяга от сянката на поета? Да, но така налива вода в мелницата на монополиста-премиер. Йордан Ефтимов пита интелектуалците защо не са в реалната политика и защо не си вършели работата като такива. Първо: интересно той какъв се пише и второ: защо интелектуалците да се занимават с политика? Самият автор явно се интересува от политика, ами той да си цапа ръцете тогава, защо иска и други да повлече в мръсотията??

Ох, защо си хабя думите за този мухльо?! Нали се изказа като монополист-моралист и критик-нобелист. Браво!


Пълния текст е на този линк
02 Ноември 2004 09:20
Съгласен съм, че в известен смисъл този празник е нещо като двойник на 24 май и че в епохата на компютрите и масовите телекомуникациите хартиената книга изглежда някак си архаично.
Смятам тази статия просто за едно дребно и леко злобничко упражнение писано от един явно неосъществен писател. Но за мен констатациите му са общо взето вярни: действително интелегенцията отгледана от Живков не даде плод, защото беше просто едно саксиено цвете. Писатели като А.Дончев, Дончо Цончев и пр. (безсмислено е да продължавам да изреждам имена) са абсолютно нечетими. Тяхната продукция е един 100% брак, плод на скудоумните им графомански напъни. Имаше разбира се и изключения, но те както знаем само подтвърждават правилото.
02 Ноември 2004 09:23
Драги Писна ми, може ли да дадеш линк към цитираната статия от ЙЕ. Щото иначе ще замязаме на едни пишурки от един съюз, дето навремето се събрали и решили, че не одобряват писаното от Солженицин, макар да не са го чели (цитат по памет).
02 Ноември 2004 09:27
И едно мнение изказано по друг повод от Евтомов през септември 2004.
Като цяло повечето от романите, издадени през миналата година са графомански и дилетантски, те са "нечитаеми", както ги нарече Йордан Ефтимов.
02 Ноември 2004 09:32
Драги Инакомислещ, дал съм линка - накрая, с червено е, работи, пробвах.

И едно друго мнение
Йордан Ефтимов е автор на три (бел. ред. вече четири с последната "Опера нигра", която редовните читатели на "Литературен клуб" са чели) стихосбирки. Това, което го обединява с неговите съмишленици от "Литературен вестник", е неотклонното желание да помогне за разрушаване на традиционната поетическа структура, да разбие както сюжета, така и смисловата цялост на лирическата творба, да фрагментаризира творбата и да отрече логичните връзки между фрагментите, като ги замени с други, обикновено пародийни връзки. Още в уводното стихотворение (бел. ред. на "Метаметафизики" "Как направих тази книга" поетът разкрива безсюжетността на творбата, нонсенса на случилото се, прескоците на въображението, несъвместимостта, несвързаността на представите.
Линк за пълният текст
02 Ноември 2004 09:35
И още една част от интервю с Евтимов.
Покрай филма обсъден беше “Дунав мост” на Георги Мишев – слабосилна говядина, в която един добър писател навлиза в езикови територии, които не познава. Дори “Тихия кът” на Богомил Райнов стана фокус заради умелото боравене с поовехтелия, но още жизнен мит за шпионите.


Линк за пълният текст на интервюто (Натисни)

Редактирано от - Писна ми на 02/11/2004 г/ 09:38:50

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД