Питали ли сте се какво може да накара един човек да застане на жп-линията и да е безразличен към смъртта. Говорим не за психически болни хора, а за такива - отчаяни и безразлични към живота.

Мимоходом преди време в БТА се появи кратко съобщение от пресслужбата на българските железници.

------

"Днес, между 11.05 ч. и 11.51 ч., временно е било преустановено движението на влаковете между гарите Левище и Лакатник поради гражданско неподчинение, организирано от Инициативен комитет на пенсионерите на гара Лакатник. Движението е възстановено с помощта на органите на реда.

Протестът не е свързан с дейността на БДЖ ЕАД, той е насочен срещу "закона от 1996 г., по силата на който пенсиите на възрастните граждани са намалени и са отнети социалните им осигуровки". Заради временното преустановяване на движението бързият влак, пътуващ по маршрут Русе-София, ще закъснее с 10 минути, а пътническият влак, пътуващ по маршрут Левски - София, ще закъснее с 60 минути".

---

Доста саркастично от страна на БДЖ - нали те не са виновни за тази олелия. В този ден това събитие не бе отразено от медиите, тъй като имаше много "по-важни" неща, които се случваха в държавата. Например - предизборната надпревара на партиите да наддават в обещанията си за идващите социални блага, но при едно условие - ако дойдат на власт.

Защо точно в Лакатник пенсионерите тръгнаха на протести?



Всичко тръгнало от бай Цеко Илиев,



който имал проблеми със зъбите, и трябвало да му се направят протези, мостове, да се пили, трепанира и какво ли не. За всичко това лекарят му казал, че трябва да си приготви 420 лв. Естествено, че ги нямал. Тогава, отчаян, тръгнал по сивите и изкъртени улички на Лакатник с наведена глава. Влязъл в клуба на пенсионера. Там разказал на съратниците си какво го е споходило и от дума на дума заключили, че държавата мачка пенсионерите. Пък и с годините техните пенсии са се смалили. Така решили да направят инициативен комитет, да пишат до всички висши органи в държавата и да предприемат най-крайната мярка. Да легнат на релсите. И без това животът на повечето от тях е свързан с тях. Кой работил като стрелочник, кой като кантонер, кой като кондуктор или ръководител движение. Решили, че ако трябва на същите тези



жп релси ще сложат край на живота си



Дошъл и денят на протеста. Излезли над 400 пенсионери и застанали на линията. По реда си преди това били изпратили писмо до полицията и уведомително писмо до кмета.

"Не мога да кажа нищо против тези хора. Като знам, че цял живот са работили и са се бъхтали, а сега взимат мизерни пенсии. Нали по цял ден ги гледам. Едвам свързват двата края", споделя кметът на гара Лакатник Ганчо Ганев. Самият той също е анализирал, че през годините на хората пенсиите са намалели. Примерно ако се е пенсионирал през 1993 г. със 180 лв. то сега взима 100 лв. "Не съм специалист и не мога да кажа дали инфлацията ги изяде или при преизчисляването на пенсиите през 1996 г. стана така, че ги намалиха", казва кметът.

В същия този ден в кметството на Лакатник е пълно с хора. Оказва се, че раздават пенсиите. За разлика от големите градове тук се наблюдава услугата "всичко на едно гише". Или почти всичко. В едната стая се взимат парите. В съседната се плаща тока, водата и данък сгради. Има и уведомително писмо, че на неизплатилите се ще им бъде спряно водоподаването и електрозахранването.

Няколко жени от съседния на кметството магазин излизат и всяка една от тях носи чанти, пълни с домашни кори за баница. От онези дето едно време бабите ги печаха на печките с дърва. Оказва се, че това е една от най-евтините стоки. Пък и с едно яйце и малка бучка сирене става чудна баница. Все пак жените са взели пенсии и са решили да се поглезят.

"Току що взех 60 лв. Веднага дадох 20 лева за вода и 10 лв. за ток и ми останаха 30 лв. Трябва да върна в магазина 12,50 лв., защото съм взимала на вересия олио, боб и едно парченце "Камчия" за 2 лв. миналия месец", споделя 67-годишната Ягодина Кръстева. Жената не отговаря какво ще прави с останалите й 17,50 лв. Сълзи тръгват от очите й, обръща се с гръб и тръгва по улицата. Оказва се, че не само Ягодина плаща толкова много за вода - просто в Лакатник цената й е много висока и един кубик струва 1,10 лв. без ДДС.

Нейната съседка Ангелина е по-нахакана и обяснява, че това дето го живеят сега го е живяла само по време на войната. "Тогава мама по същия начин ходеше по магазините и се молеше да й дадат на вересия нещо от първа необходимост. Хляб, брашно, сол, захар. Тате, ако вземеше някакви пари, ги връщаше, ако не вземеше ни спираха вересията. И сега основното ни ядене е боб, картофи, ориз. А па с тоо ориз ми писна. Имам чувството, че вече на китайски ще проговоря", нарежда тя. И продължава: "Едно време, като имахме повече кокошки и наблягахме на яйцата, викахме, че ще започнем да кукуригаме. Сега си



изкукуригахме и без яйцата. Побъркаха ни.



Пенсионирах се през 1991 г. като ръководител движение със 190 лв. пенсия, а сега взимам 61. Не знам как се получи така. Нещо ни мамят, ама ще я разберем тази работа. Скоро пак ще лягаме на релсите и ще искаме премиерът да дойде лично и да ни поясни как да живеем с тези пари. За болница и за лекарства изобщо да не говорим. Ако се разболея, направо скачам под влака. Той ме е хранил цял живот, той и да сложи край на него".

Едни от жените имат деца в селото или по София, други нямат, но всички са обединени от това, че не искат да вземат и един лев от тях. "Как да му взема от париците. Нали го виждам, че работи цяла нощ и взима 160 лв. Има жена и две деца. За кой по-напред. Ще ям слама или люцерна, но няма да взимам залъка от устата на децата му", казва Пенка. Синът й е нощен пазач в София. Завършил е жепейското училище, но през 1995 г. го съкратили и трябвало да търси друг начин за препитание.

"Най-лошото за мен е, не че възрастните хора взимат на вересия, а предимно младите хора. Старите съумявали да мизерстват. На младите им се иска да си вземат и нещо по-така, а не само хляб и сирене. И към шпека поглеждат, и към пушените гърди, ама не смеят, защото не знаят кога ще ми се издължат", споделя магазинерката Лили. Момичето е един от младите жители в Лакатник, които са успели да се хванат на работа. Естествено, повече от времето си прекарва пред магазина, а не вътре в него. Днес обаче са раздавали пенсиите и освен, че чака да й се върне вересията знае, че някоя зажъдняла душа може да се изкуши и да си вземе и нещо по-така.

В гара Лакатник живеят 1500 души. От тях пенсионерите са 510. Има и 130 деца в училище и 130 в детската градина. Най-хубавото е, че има и 30 бебета. Нещо, което рядко се вижда вече в селища с такива размери.

Лакатник е учудващо хубаво място. В краката му тече Искър, над него се издигат прекрасни скали, а по средата е жп- линията. А и се намира на 50 километра от парламента и правителството.

Същата тази линия, която години е хранила голяма част от хората там. Същата, която те самите отново виждат като спасение. И отново пенсионерите се заканват да лягат по нея. "И без това вече сме се превърнали в траверси - да си намерим мястото на линията", измърморва една от жените и поема нагоре.