Все повече хора стават обект на интерес от МВР, ДАНС и другите служби, които следят телефонния и интернет трафика. Това показват данните от Софийския районен съд (СРС) за исканията на МВР и службите за достъп до телефонни разпечатки и данни за интернет трафика, поискани от "Сега".
За 2013 г. исканията до съда са 8345, което прави по 22-23 дневно. Едно искане не засяга само един човек, тъй като в повечето от тях не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки. Така реалният брой на хората, които са обект на проследяване, лавинообразно нараства. Данните за 2012 г. сочат, че исканията са били по-малко - 8257. Сравнено с 2011 г. увеличението е чувствително - тогава исканията са 6918. Трафичните данни позволяват проследяване и идентифициране на източника и направлението на връзката, както и датата, часа и продължителността й, идентифицира се крайното устройство на потребителя и ползваните клетки.

За сметка на по-голямото желание на службите да получават данни за интернет и телефонния трафик обаче районният съд през 2013 г. по-често им е отказвал. През 2012 г. уважените искания са 7315, което прави 11.4% откази. Разрешенията м.г. са по-малко - 7146, а отказите вече са 14.3%. През 2011 г. разрешенията са 6087, а отказите са 12%. Няма анализ дали съдът е станал по-взискателен към службите, или те са започнали да подготвят заявленията си по-некачествено.

Районните съдилища разрешават достъп до т.нар. трафични данни от 10 май 2010 г., когато влязоха в сила промените в Закона за електронните съобщения. В отчетните доклади на съда големият брой на исканията в София се обяснява с това, че на практика почти всички органи, които имат правомощия да искат тази информация, се намират в столицата.

По закон трафичните данни се пазят от доставчиците на услуги 12 месеца и се дават със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления - такива, за които НК предвижда над 5 г. затвор, за компютърни престъпления и за издирване на хора. Случва се служителите на МВР и ДАНС да опитат да получат достъп и по дела, които не отговарят на тези условия, разказаха магистрати. Когато искането не е мотивирано, то получава отказ. Искането се приема за неоснователно, ако в него не се посочи как данните ще помогнат на разследването. Откази се постановяват и когато искането не е подписано от компетентно по закон лице. Не е известно в колко от случаите трафичните данни са помогнали при разкриването на извършители на престъпление или при откриването на някой изчезнал.

Шефовете на главните дирекции в МВР могат да изискват от мобилните и от интернет операторите разпечатки за по-малко от предвидените в ЗЕС 72 часа. Спешните разпечатки също минават за разрешение в съда, но впоследствие. Законът задължава службите да унищожават всички телефонни и трафични разпечатки в срок от 6 месеца, ако те не са довели до образуване на дело.

Съдебното разрешение за трафичните данни се иска само когато няма образувано наказателно производство. Ако има разследване, прокуратурата търси информацията директно от мобилните и интернет операторите по реда на претърсването и изземването. Според данни от доклада на прокуратурата за 2012 г. (в момента това е най-актуалният отчет за държавното обвинение - б.а.) магистратите са поискали трафични данни 626 пъти. Предишните две години директните им искания към доставчиците са били съответно 1286 и 3427.