Когато брат й най-после благоволи да си отиде, тя излезе на двора. Минавайки покрай огледалото в антрето, хвърли неволно поглед към него и видя потното си лице с тясно чело, увисналите мокри кичури рядка, мръсно сивееща коса и набръчканата шия. Мразеше огледалата.

Застана на циментовата площадка пред входа на къщата. Идваше й да крещи. До преди малко бясна само на брат си, сега вече всичко наоколо я вбесяваше - планината насреща, птиците, ...

Дали някога ще стигне до брега спасителят от стави, мускули и кости,

който всяка нощ под вълните свойта ненаситна душа искаше да удави.

Той се събличаше бавно, събуваше свойте обувки и само стъпките боси

отвеждаха нашите очи уморени в морето - където луната бе паднала...



Удавникът имаше някога свое момиче. Удавникът бе влюбен в живота...

Но завидяха добрите моряци на своя приятел и тайно му взеха момичето.

Тайно ...