|
Малко е да се изтъкне, че професор Димитър Шойлев е име легенда в областта на спортната ортопедия и травматология. Той е и основател на известната клиника "Диана" в София, която ръководи от цели 26 години. Днес тя е и средище за обучението на студенти и специализанти по ортопедия, спортна травматолотия и колянна хирургия. Много известни наши спортисти са продължили кариерата си благодарение на вещата хирургична помощ на професора и неговите асистенти. Д-р Шойлев е от големите специалисти, които не обичат да разказват за себе си. Той смята, че
работата трябва да говори сама за майстора си.
Поради тази причина е лаконичен за своя всеотдаен труд. Негови пациенти са не само спортистите. Хирургът е търсен от всички, които се нуждаят от уменията му. Болни от цялата страна и от чужбина звънят на професора и търсят компетентната му хирургическа намеса. Талантливият хирург е бил председател на Българското ортопедично дружество. Той е представител на България в Световната асоциация по ортопедия и травматология. Член е на научните дружества по ортопедия в Полша, Македония, Турция, Гърция, Франция и др. Председател е на столичната лекарска колегия.
Д-р Шойлев завършва медицина през 1959 г. След това работи десет години във Варшава при световноизвестния ортопед Адам Груца. Днес професорът твърди , че е ученик на акад. Груца и на създателя на Лионската школа по хирургия на коляното - проф. Алберт Трия. В своите над 200 научни публикации, учебници и монографии Шойлев се придържа към правилото, че хирургията изисква винаги голяма всеотдайност и честност в отношенията с пациента.
В рода на професора и по бащина, и по майчина линия няма лекари. Всички Шойлеви обаче са големи българофили. Дядото на хирурга Петър Шойлев заедно със своя брат Геора Шойлев взема дейно участие в борбите за Освобождението на България. Той отстоява българските интереси срещу някогашните домогвания на Сърбия да направи от Трънско една сръбска провинция. Петър Шойлев е роден в с. Вукан, Трънско, през 1856 г. Той става известен със своята търговия на дребен и едър добитък. Търговията му надхвърля пределите на Трънско и той добива популярност в цяла България като търговец от първа величина. В продължение на 40 години изнася за Цариград, Одрин, Солун и др. градове по 15-20 хиляди глави дребен добитък и по 2000-3000 глави едър добитък, който е събирал предимно от Трънско. Като крупен търговец той често е заплащал цялото мито на изнасяния от всички търговци добитък за Турция, като по този начин е изпълнявал и банкова служба. С това е бил известен в цялата страна.
Синът на търговеца Петър Шойлев-младши (баща на професора), завършва Роберт колеж в Цариград и финанси и търговия в Страсбург, като до 9.9.1944 г. работи в София по професията си. За времето си е един от малкото високообразовани българи. Петър Шойлев е и фанатичен родолюбец. За него България стои над всичко. Оженва се за Тодорка Христова от известната фамилия Токунци от Цариброд, с която създават прекрасно семейство. Синовете им Александър и Димитър са известни български спортисти по баскетбол и волейбол и страстни левскари. Изобщо
любовта към "Левски" е религия за нашето семейство,
споделя днес професорът. Брат му Александър Шойлев е бил отличен столичен адвокат, известен със своята изключителна честност, болезнена прямост и подчертано достойнство. Може би точно тези качества са станали причина на 24-годишна възраст да бъде въдворен в лагера Белене през 1951-а за цели две години.
Днес професорът споделя, че полага всички усилия, за да постигне предначертаните си цели, но ако случайно не успее, си казва: "Бог ме опази. Така е трябвало да се случи." И не съжалява, не се ядосва. Чувството за хумор, (така характерно за хората от Трънския край) не е чуждо и на професора. И ако го питат откога датира влечението му към медицината, отговаря с усмивка: "Откакто ме избраха във втори клас за хигиенист."
Голямата любов на проф. Шойлев е актрисата Ванча Дойчева. Тя става смисъл на неговото съществувание. "Нека Ванча също разкаже за своя род. Тя има с какво да се гордее", предлага професорът.
Голямата ни актриса Ванча Дойчева е дъщеря на писателя и журналиста Любомир Дойчев. След завършване на педагогическата гимназия в Ямбол баща й следва дипломация и консулство в Свободния университет в София. Пише поезия и сатира. Редактира и сътрудничи на много наши печатни издания: в. "Пладне", "Барабанче", "Горчив смях", "Мисъл и воля", "Съвременник", "Хоровод", "Вестник на жената"... Бойка Вапцарова пише в спомените си: "Вапцаров се беше сприятелил с писателя Любомир Дойчев, който тогава работеше във в. "Железничарски подем". Той насърчи Кольо да сътрудничи и го посъветва да пише детски стихове. Тогава бе написал поемата "Влак", напечатана в приложението "За нашето дете", в бр.7 на "Железничарски подем".
Дълги години Любомир Дойчев е главен редактор на сп. "Лов и риболов". От ученическите си години се занимава с историография и е един от известните изследователи на предосвобожденската ни епоха и особено на живота и делото на Васил Левски. Издал е десетина книги за Апостола и неговите сподвижници. Публикувал е стотици статии, очерци, есета за великия българин. Първата му книга "Левски в светлина" (1943) е вече библиографска рядкост. А последната - "Спомени за Левски" - излиза от печат няколко месеца преди смъртта на писателя (1991 г.) и се изчерпва от книжарниците за часове. В Ямбол на негово име вече е кръстена улица, която наесен тържествено ще бъде осветена.
Ванча е изключително благодарна на съдбата,
че е израсла в щастливо семейство, в което грижата за децата, духовните занимания и любовта в отношенията винаги са били на преден план.
Покойната й майка Анка (от известния дупнишки род Хаджиатанасови) е завършила с отличие Американския колеж в Симеоново и е говорила три езика - английски, немски и френски. Пред нея се е откривала блестяща научна кариера в университета, но тя решила да се посвети на семейството. Обгражда с изключителна любов и грижи сина си Румен и дъщеря си Ванча, а до края на дните им гледа в дома си възрастните си родители, свекър, леля и вуйчо. Ванча разказва с вълнение и за брат си Румен, доц. д-р на биологическите науки, създател и ръководител на катедрата по екология в СУ "Климент Охрлидски". Студентите и приятелите му с обич го наричали Христос заради безкрайната му доброта, безкористност и пълна отдаденост на науката. Нелепо умира на 60-годишна възраст. Ванча се гордее със своите прекрасни племенници - Петър и Любомир Дойчеви, които са отлични студенти по музикална педагогика и финанси.
Очите на актрисата блясват щастливо, когато разказва за своя дядо по бащина линия - Дойчо, един от първите есперантисти в България. Дойчо Колев е пътувал като началник гара от град на град заедно със семейството си. До пенсионирането си е началник на Сточна гара в София.
Онова, което особено сближава дядо и внучка и заради което на смях се наричат един друг колеги, е
преклонението и любовта им към театъра.
На пенсионна възраст дядо Дойчо завършва 2-годишната театрална школа към Военния театър и няколко години играе на сцената му ролите на воеводи, паши и графове. Снима се и във филма "Опълченците на Шипка". Висок, представителен, общителен, със сини очи и дълбок гръден глас, дядо Дойчо е омайвал всички около себе си. Умира на 90-г.
Освен на най-близките си хора Ванча е благодарна за своето израстване и на учителя си в театралната академия - проф. д-р Кръстьо Мирски. Него тя нарича свой втори духовен баща. Изиграла над 200 роли в Народния театър, телевизията, киното и радиотеатъра, Ванча смята, че професор Мирски я е научил да съчетава разнородни нюанси във всяка своя роля, което я прави неповторима и многопластова.
Наскоро голямата ни актриса се завърна от турне в Америка. С колеги от различни театри е поканена от българската общност по повод 24 май да представят "Двубой" на Вазов в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Чикаго и Лос Анджелис. Навсякъде българската колония ги посреща с възторг и изпраща със сълзи на очи.
27-годишната красива дъщеря на Ванча и Димитър - Анна, е "умницата" на мама и татко. Тя е завършила с отличие "Международни отношения" в Икономическия институт. Брат й Януш е следвал в Националната спортна академия и сега е в рекламния отдел на "Мобилтел". За своите деца проф. Шойлев споделя: "Те не искат да живеят в чужбина. Нацията ни може да разчита на тях, защото като дедите си са страстни българофили."