Още седем часа.
Да. Още седем часа само ще бъда на 49...
И после никога повече. Както не можеш да си вече на 9. Или на 19. Или на 29.
Роден съм в шест сутринта.
Седя в кухненския бокс сам. Пуша тихо. Дремят в стаята си децата - шестнайсетгодишният, осемнайсетгодишната...
Не ми се ляга. Пуши ми се още. Стои ми се така, сам, на тъмното, на тихо - тук, в малката килия, с гръб о двете топли тръби на парното; с цигарите, с кафето, рядко вече, защото ...
|
|