Мнозина познават петдесет и три годишния Сотиров като зевзек, но и немалко го знаят като перфектен професионалист в литературните му трудове. Те включват не само чиста лирика, но и цели томове находчиви епиграми. Сентенциите на самия Сотиров от типа на "Не стига че им го живеем тоя живот, ами искат и да им работим" нямат край. Васил Сотиров преведе конгениално средновековния поет хулиган Франсоа Вийон, който явно му е близък по дух. По-долу ...

-----

Жезъл на маршал

в баницата

-----

Хей, приятел



Хей, приятел, да кажем открито:

във живота - тъй често нелеп! -

нараняваме тези, които

са най-близо до мен и до теб...



И дори в този миг да отворим

стара рана, помни го това:

наранени са винаги хора,

без които не можем живя!



Нараняваме свойта любима,

стар приятел и родния брат -

и във своя стремеж за взаимност

често рая превръщаме ...

...

Трапеза Богородична



В нощта на Бъдни вечер трапезата не се вдига, защото се смята, че в дома ще дойде Богородица, за да опита от ястията. Така са правили в габровското село Топлеш, което е на дъното на язовир сега...

Трапеза Богородична. Невдигната трапеза. От виното е пито, солта синкаво мъждука с нащърбен от пръстите хребет. Навън снегът се белее навред в безкрайната пустош на зимата. Вятърът навява преспите, които никой няма ...

Иван Серафимов ...