Годишни времена



Снежинка кацна в окото ти

и се превърна в сълза.

Господи, колко те искам,

но трябва да чакам

да станеш лято.



Слънчевата клада

извайва тялото ти - стомна.

То ще изгори.

За теб съм спомен

преди четири години.

За мен - преди миг.



Споменът-плод се разваля,

забравен на дървото.

Очите ти - шарени листа,

отнася ги вятърът.



Избеляха косите ми, очите,

паметта, ...

Дали е дванайсет или един, не знаел, обърквали го часовите пояси, но и не му и пукало, притеснявала го само безизходицата. Накъде, питал се, да поема, докато реел поглед из осеяния с малки кръгли лампички таван, не ме чакат, пък и не ми се прибира. Не искал да пътува, отново да пътува, напътувал се тия дни, а и хотел не искал, ужасявал го хотелският комфорт, нахотелчил съм се, усмихнал се, напътувах се и се нахотелчих. Усмихвал се глупаво, а погледът ...

Пози и съзерцания...2007. ...