Тошко Пешев си беше чиновник отвсякъде. Седеше зад бюрото си като зад катедра и даваше нареждания от висотата на административния си сан. Тази му дейност продължаваше от осем до седемнадесет със задължителните почивки за кафе в кафето, сандвич от павилиона и ръждясал шницел в стола на учреждението. Чат-пат вдигаше морно чело от монитора и отиваше да смръкне някой друг фас в пушалнята според новите промени в Кодекса на труда.
Защото ...
|
|