Боляха я всичките кости, стави, зъби, мускули, глави, кореми, крака. Лежеше под одеялото, прегърнала колене и правеше опити да не изпада в самосъжаление. Току-що бе завършила превода на петстотин тридесет и две компютърни страници свирепо и сухо юридическо четиво. Часовете й със студентите утре започват в осем, и кой ги съчинява тези нечовешки графици!...
После онова видение, знак на всяко от несигурните й придремвания, я притисна надолу, ...
|
|