Деноминирането на Пламен Орешарски имаше ефект на локален взрив. Гръмва и после никой не остава, за да разказва подробности.
В четвъртък по обед сини депутати кротко обясняваха, че кампанията на кмета не върви, трябват промени, които да освежат образа на кандидата, да го направят по-приемлив. Те твърдяха, че хората около Костов искали кампанията на Орешарски да е "твърда", но в крайна сметка надделяло становището, че кандидатът им няма да воюва с останалите кандидати. Точно 24 часа по-късно Орешарски вече не е проектокмет на София. Надежда Михайлова лично го свали.
Лидерката на СДС се раздели с човек, за когото твърдеше, че е неин приятел. И той стана жертва на "приятелски огън".
Тя не само се раздели с него - тя го уби
С политическата му кариера е свършено. Тя му лепна етикет - усъмни се, че той може да е корумпиран. Орешарски, който като експерт работеше през последните десетина години с няколко разноцветни правителства и никой не се усъмни в неговата безкористност, днес е набеден от своите в "безпринципни договорки с бизнесмени"!?
Възможно ли е седесарите да са били слепи досега, да не са виждали безпринципните договорки? Едва ли! По-скоро партията не се е отървала от параноята, която я гони от години - навсякъде вижда ченгета, комунисти, лоши бизнесмени и т. н.
Всеки знае - Пламен Орешарски е човек без дълбок "политически" поглед. И през ум сигурно не му е минало, че среща с Васил Божков посред бял ден може да бъде изтълкувана като нещо лошо. Той е наясно, че Божков е от другата страна на синята бариера, но едва ли е смятал, че среща с председателя на един влиятелен бизнесклуб може да му доведе такива беди.
Трудно е да се намери оправдание за тази жертва, защото очевидно е:
наказанието не отговаря на провинението
Възможно е СДС да се страхува, че тази среща ще бъде използвана в кампанията и ще разочарова и без това разколебания син електорат. Възможно е СДС да сменя кандидат, за когото вече е уверен, че няма да спечели.
Всичко това е възможно, но е ужасно нелогично. Ако искаха да спечелят хардлайнерите, сините никога нямаше да издигнат Пламен Орешарски. Едва ли цялата работа опира до търсене на по-печеливш кандидат, защото по-печеливш от Орешарски СДС трудно ще намери. Ами те нямат такъв човек. Когато се обсъждаха кандидатури за София, единствената алтернатива на Орешарски бе Владимир Кисьов. Той е точно толкова печеливш колкото Орешарски. Другата възможност бе Надежда Михайлова, но тя отказа.
Както отказа да поеме партията след загубата през 2001 г.
Сега тя трябва да поеме отговорност и да се кандидатира за столичен кмет. Това не е срамно. Това не е понижение. После може да стане депутат, премиер, посланик и какъвто си иска. Ако не го направи, ако СДС не може да издигне силна кандидатура, то нещата стават съвсем прозрачни - Надежда се включва в бутането на СДС към пропастта.
Преди месец нещата при сините изглеждаха добре - добри кандидати, без местни конфликти в партията. После какво стана - опит за двойна кандидатура във Варна, изключване на Гърневски в Пловдив, бойкот на новото служебно ръководство в Благоевград и сега - свалянето на кандидата в София. Партията се тресе и трусовете стават след решения на НИС. Може Костов или Костовица да им мътят водата, но трусовете стават след решения на НИС.
Шефът на СДС не можеше да не предвиди, че изваждайки Пламен Орешарски от надпреварата, той ще напусне отбора. Орешарски сам подаде оставка. След него това направи и човекът, който трябваше да оглави листата на столичните общински съветници - Петър Стоянович.
Надежда лесно се прощава с приятели - така се раздели преди месеци с шефа на партийните дирекции "Информация" и "Анализи" Асен Григоров и Димитър Аврамов. После със Сугарев. Днес се разделя с Пламен Орешарски и Петър Стоянович. Все хора от нейния отбор.
А какво прави тя с враговете си? С истинските врагове?
Говори се, че Надежда май се е разбрала с враговете си. Със Стефан Софиянски например. Сините свалят Орешарски, Софиянски също излиза от играта, Надежда става кандидат и всички заедно я подкрепят, за да стане тя кмет. Тогава пътят пред дясното обединение остава открит. Не, и това звучи невероятно. По-скоро става дума за параноя...
Вероятно и гледната точка на агнето за Гергьовден е същата: безсмислен и параноичен празник. Това, че не разбираш нещо, не винаги означава, че то е безсмислено. Мисля, че информацията по случая до момента е твърде малка, за окончателни изводи.
Иначе жалко за Орешарски. И орлетата останаха сирачета.