:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,995,018
Активни 168
Страници 26,934
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Петър Попангелов

Най-големият български алпиец: що е то любов от пръв поглед, медицински феномен ли си, ако имаш два далака, и какво трябва да знаеш, за да преуспееш в хотелиерството
Петър Попангелов е роден на 31 януари 1959 година в Самоков. Завършил е ВИФ "Г. Димитров". Женен, има две дъщери. 26 пъти републикански шампион на България по ски. Попангелов е единственият българин с победа в старт от световната купа в алпийските дисциплини - в Ленгрис, Германия, през 1980 г. Участник е на 4 олимпиади - 1976, 1980, 1984 и 1988 г. Има две шести места на слалом от зимните игри в Лейк Плесид и Сараево. Баща му Петър Попангелов-старши е петкратен участник в олимпиади и негов личен треньор. В момента семейство Попангелови управлява хотел в Боровец.

------



1. Любов от пръв поглед



Влюбих се в съпругата си Зоя от пръв поглед. Преди да ми се случи, смятах че подобни неща стават само в сладникавите романи. Но ето, че точно аз се озовах в тази ситуация. Видях я в центъра на Самоков. Беше много красиво момиче и веднага си казах, че на всяка цена трябва да се запозная с нея. Хубавите неща обаче стават бавно и се запознахме официално чак след една година. Срещнахме се на купон. Помня много точно датата - 7 ноември 1978 година. Тя се оказа съдбовна в живота ми. Отне ми доста време, за да убедя Зоя, че трябва да станем гаджета. Бях на 21 години и вече бях звезда. Това обаче очевидно изобщо не я вълнуваше и трябваше да положа доста усилия, за да я спечеля. Много скоро разбрах, че хубавата външност съвсем не е всичко и бъдещата ми жена е невероятен човек. 6 години по-късно се оженихме. Сега мога да кажа, че срещата ми с нея е била наистина съдбовна. След години се появиха и двете ни дъщери - Даяна и Петра. Много съм щастлив, че са момичета. Един мъж без жени е нищо и половина. Те са двигателят в живота ми и съм благословен, че имам цели три в семейството си.



2. Единственият скиор с два далака



Аз съм единственият скиор с два далака. Разбрах това съвсем случайно. По време на тренировки в Австрия, се контузих много тежко. Спуках далака си и трябваше веднага да бъде опериран. Когато хирургът отворил корема ми, разбрал, че се сблъсква с някакъв феномен. Защото до спукания далак имало още един, абсолютно здрав. Инцидентът се случи пак на 7 ноември, но вече 1985 година. Докторите дълго се чудеха, какво означава да имаш два далака, как ще протече възстановяването ми и т. н. В крайна сметка след два месеца отново се върнах на пистата, но вече бях изпаднал във втора стартова група. Все пак накрая се оказа, че съм истински медицински феномен и студентите ще се учат по моя случай. Сега си имам здрав далак и се чувствам отлично.



3. Бенефисът на Стенмарк



През 1989 година големият шведски скиор Ингемар Стенмарк направи бенефис. За мен, а и за много други алпийци и обикновени фенове, той е най-великият скиор на всички времена. Винаги съм се опитвал да подражавам на неговия невероятен професионализъм и характер. Точно поради тази причина бях страшно поласкан, когато получих покана да участвам в бенефиса му. Бях чул предварително, че Стенмарк ще сложи край на кариерата си със специално тържество, но дори на смеех да се надявам, че ще покани и мен. На бенефиса присъстваха 24-мата най-добри алпийци, с които шведът си бе съперничел по пистите през годините. Единствените отсъстващи бяха братята Стив и Фил Мер от САЩ и Марк Жирардели, който по същото време участваше в официален старт за световната купа. Купонът беше страхотен. Първо се състезавахме в любимата на Стенмарк дисциплина - слалома, а след това продължихме в хотела му. Ще помня винаги тази среща между най-големите скиори от моето време. Те са открити и много земни хора. Нито един от тях не страдаше от звездомания, въпреки че по това време бяха най-известните спортисти в света. Наскоро италианецът Пиеро Грос ми звънна по телефона. Взел телефона от мой приятел журналист. Разговорът ни беше като между хора, които никога не са се разделяли. Очевидно за приятелството между скиорите времето не е от значение.



4. Хотелиер като на шега



След като сложих край на спортната си кариера, като всеки спортист, и аз бях на кръстопът. Поработих малко в чужбина, но, тъй като съм голям родолюбец, бях убеден, че мястото ми е в България. От общината в Самоков помогнаха да получим мястото в Боровец, на което сега се намира семейният ни хотел. Благодарен съм, че направиха този жест за мен, защото той предначерта и моето бъдеще. Като на шега станах хотелиер. Направихме всичко сами, със собствените си ръце. Всъщност с баща ми винаги сме мечтали да вдигнем семеен хотел, като тези, които бяхме виждали при пътуванията в Западна Европа. Нашият бе един от първите частни в Боровец. Обаче навлязох в бизнеса трудно, защото това не е шега работа. Да имаш семеен хотел е много специфична дейност, защото залагаш името си. Ако клиентът не е доволен, знае към кого да се обърне. Освен това личните контакти са много важни. Нашите клиенти са и наши приятели. Често сядаме заедно и говорим за това как е минал денят. Имам и гости от чужбина, както и емигранти, които бяха край мен по пистите, когато българите нямаха възможност да пътуват. Любимото ми място е ресторантът, където са разположени и моите купи и медали. Често, когато ги гледам, не мога да повярвам, че съм собственик на мечтания семеен хотел. А всичко започна на майтап.



5. Ще карам на писта "Попангелов"



Тази история е в бъдеще време, но съм сигурен, че ще се случи. Предложението писта "Ястребец 2" в Боровец да бъде кръстена на мое име е в дневния ред на Общинския съвет на Самоков. Сигурно скоро това предложение ще бъде гласувано и ще мога да се спусна и по писта "Попангелов". Всеки скиор знае, че това е най-добрият плац в България. На него се проведоха и стартове за световната купа. За тях и аз имах известна заслуга, защото в тези времена бях в световния елит и в Белия керван за България се говореше често. С "Ястребец 2" са свързани много мои спомени - от тренировки и състезания. Голяма част от живота ми е минал там, така че този жест - пистата да бъде кръстена на мое име, ме радва много. Често ме питат, дали не съм обиден, че в България вече има писта Алберто Томба, а до тази година никой не се сети да кръсти една на мое име. Отговорът е - не. За мен тези неща нямат голямо значение, те са важни за бъдещите поколения. Мечтая да имаме толкова много добри скиори, че всяка писта в нашите курорти да носи тяхното име.

------

Страницата подготви:

Миляна Велева
 
Петър Попангелов като рекламно лице на ските "Атомик".
 
Петър Попангелов дава отпечатък от стъпалото си за Стената на славата на България през 2000 г.
2
5859
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
03 Март 2005 08:21
О, Пепи, дакараха кремвирши също като едно време... Да си жив и здрав, а пистата нека се казва Попангелови...
03 Март 2005 09:25
Малка задачка за напреднали скиори или джурналисти:
Ако един човек е роден през 1959, а през 1978 е бил на 21 години, то дали той се развивал бързо или редакторът на материала - бавно?
Или времето не бързаше?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД