Козлодуй
О, бряг на клетва и на слава,
бряг на предсмъртие и кръст!
За нас завинаги оставаш
бряг на целунатата пръст!
Над тебе трайно слънце свети,
трева - безсмъртница цъфти.
Зората пише стиховете,
които вятърът шепти.
Сияе Дунав като пламък.
Чертае кръгове сокол.
И върху ботевото рамо
светлее вечен ореол.
А отдалеч синей Балкана
и готви смъртен юбилей...
О, как ...
|
|