|
Носител е на над 20 международни награди, между които и Гран при "Канебо" в Токио от 1999 г., дадена за първи път на чужденец. Веднага след церемонията японците му поръчали да напише произведение за две клавирни дуа, които да свирят не с оркестър, а с 12 рояла, на всеки от които има по двама пианисти. Премиерата на творбата бе преди 4 години в най-голямата концертна зала в Токио. Това е и първото по рода си произведение в света.
-----
Проф. Александър Йосифов не е първият музикант в рода си. Любовта към това изкуство тръгва преди повече от 100 години. Най-колоритната личност в рода е бил поп Йосиф, който се пада прадядо на композитора. "Турците разбили четата на Стефан Караджа и докарали на площада в Казанлък два трупа на четници за назидание на местното население. Но през нощта дядо поп Йосиф тайно ги погребал по християнски. На сутринта обаче валията го извикал и му заявил, че само черното расо го спасява. След което му дал срок до обяд да се изнесе от Казанлък. И те се заселили в Кюстенджа", разказва композиторът.
Не по-малко интересен е и дядото на Александър Йосифов, на когото всъщност той е кръстен. Дядото е един от създателите на читалище "Искра" в Казанлък през XIX в. А името Александър дошло от руски майор, който станал негов кръстник по време на Руско-турската освободителна война. Проф. Йосифов обича да се шегува, че
в рода той е Александър Втори
След Освобождението семейството се завръща в Казанлък. Там се раждат баща му Йосиф, чичо му Илия и леля му. "Първите големи културно-музикални сбирки в Казанлък, на които се представят части от опери и оперети, са именно тяхно дело. Баща ми тогава написва оперетата "Снежанка и седемте джуджета", обяснява проф. Йосифов.
Неговият баща е всъщност известният диригент и режисьор Йосиф Йосифов, а чичо му е световноизвестният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век Илия Йосифов. "Емануил Манолов и фамилията Петко Стайнов са били много близки приятели с моя дядо. Оттам се запалват баща ми и чичо ми. По онова време баща ми е свирил на цигулка, а чичо ми на кларнет".
След години Йосиф Йосифов става един от основателите на Старозагорската, а после и на Варненската опера.
Той е и
първият директор на Старозагорското радио
- от 1939 до 1946 г. Бил е ученик на Панчо Владигеров и Добри Христов.
Самият Александър Йосифов започва с пиано. "В музикантските семейства като се роди дете, всички казват: Горкото, сигурно ще свири на нещо". Та и аз така. Мъчех се по всякакъв начин да не свиря, но нещата се промениха след един концерт на големия пианист Ото Либих във Варна. След концерта баща ми го покани вкъщи на вечеря, аз му посвирих, а той ми обясни как работи и така ме запали. Бях на 14 години. След това започнах да свиря по 8 часа на ден, но вече осмисляйки нещата", споделя композиторът.
След като завършил музикалната гимназия във Варна, той постъпил във Военноморските сили, където бил близо 4 години. Точно там започнали и първите му опити като композитор и диригент. По това време в космоса излетял Гагарин. И младият
Александър му посветил песен
Когато след време Гагарин дошъл в България, той му подарил песента. "След години, като бях в Музея на космонавтиката в Русия, видях песента си зад витрината".
Александър Йосифов продължил образованието си в Музикалната академия в София в три специалности едновременно. Пиано учил при проф. Жени Ковачева, композиция при Панчо Владигеров, и оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев.
След като завършил академията, написал една симфония и я озаглавил "Плевенската епопея". Пратил я на конкурс в Плевен, но оттам го отрязали. Решил да опита със същата творба на голям конкурс в Италия. Получил първа награда. Така станал първият и единствен българин -
маестро на театър "Джузепе Верди"
и академията "Джузепе Тантини" в Триест.
От 1968 г. до 1986 г. бил директор на "Балкантон". Именно на него дължим връщането на Борис Христов в България. Прочутият бас бил доста обиден на родината си. "Но бе дошъл инкогнито за помен на родителите си в София. Неговият приятел Любен Живков тогава ме помоли да го поканя за запис. И аз му се обадих и се представих. А той познаваше много добре чичо ми, заедно са учили навремето. Поканих го на вечеря в панорамата на тогавашния хотел "София". И на вечерята му предложих да направим запис. А той ме пита: "Какъв запис?" Отговарям: "Каквото искате". В това време отсреща грее в светлини "Александър Невски". И той ми го посочва: "Искам църковнославянски песнопения." Отговарям: "Добре." А той:
"Но искам в "Александър Невски"
Аз веднага: "Добре, съгласен съм." Той ме гледа и не ми вярва. И аз, самият, не си вярвам, защото отговарям без да съм питал никого, само и само да стане работата. Оттам тръгна един страхотен разговор, до 3 часа през нощта. Така станахме приятели. А записът наистина го направихме. Заедно с дядо Неофит и Борис Христов сме записвали горе камбаните след "Многая лета". После се заредиха още негови плочи. Английска фирма купи лиценза, направи бум в света и така нашумя "Балкантон", припомня си Александър Йосифов.
Композиторът има и дълга професионална връзка с Райна Кабаиванска. "Тя е ученичка на чичо ми, негово откритие е. Баща ми е работил с нея, аз с нея направих уникални записи на цели опери, 5 рецитала. А миналата година направихме невероятен концерт с нея в зала "България".
Освен директор на "Балкантон"
проф. Йосифов е бил още зам.-председател на Комитета за телевизия и радио, направление музика, в периода 1986-89 г.; зам.-министър на просветата и образованието в периода 1989-90 г.; зам.-директор на Софийска опера от 1991 до 1992 г.; а от 1992 г. досега е преподавател и зам.-ректор на ДМА "Панчо Владигеров", преподавател е и в Нов български университет. Освен това е председател на Националния съвет за музика, на Световната асоциация на клавирните дуа, президент и основател е на Виенския клуб в София. Той е също така носител на Почетния кръст за заслуги към Република Австрия и Почетния кръст за заслуги към културата на Полша.
Съпругата на композитора е също свързана с музиката. Ана Йосифова е фолклорист, ученичка е на проф. Стоян Джуджев. А дъщерята Боряна Ленски живее във Виена и е кореспондент на предаването "Алегро виваче". Преди месец на бял свят се появи и Александър Трети. Нищо чудно след време и внучето да тръгне по стъпките на своя дядо проф. Йосифов и другите си именити предци.
|
|
|
|
|
|
|