---------

Въпрос: Г-н Стоянов, няколко от членовете на НСРТ с декларация поискаха оставката на Александър Томов. Това задълбочава ли кризата в НСРТ?

Петър Стоянов: Искрено се надявам това да е възможност за един цялостен преглед на всичко онова, което се случи в последните месеци - и с НСРТ, и с националното радио, и мерките, които ще се вземат оттук насетне, да бъдат оздравителни и да бъдат приети с облекчение и със задоволство от българското общество.

---------



Ей тъй витиевато президентът за пореден път вчера се измъкна от конкретни отговори на въпросите на журналистите за кризата в радиото. Стане ли дума за радиото, Стоянов вече повече от 3 месеца упорито не желае да се вживее в любимата си роля на държавник и да каже тежката си дума за абсурдите, които надробиха медийните надзорници.

"Президентът на всички българи", "обединителят на нацията", "моралният коректив на управниците", който обича да се изказва по всички въпроси в държавата, на 28 март на среща с двете спорещи страни в конфликта в БНР обяви: "За два месеца не намерих аргумент, който да защити моето президентско достойнство и да помогне за разрешаването на конфликта." Няколко дни по-късно аргументът сам му се яви - бившата му юридическа съветничка Бойка Янчева, назначена от него в НеСеРеТе, подаде оставка. Вероятно силно засрамена от факта, че Върховният съд касира избора на Бориславов заради юридически каши. А Стоянов трябваше да назначи неин заместник в рамките на 1 месец, т. е. до 5 май.

Но какво прави държавният глава от 5 април досега? От пресслужбата му твърдят, че мисли. Пък и имал по-важни задачи - назначаването на ЦИК и подготовката на изборите.

Дълбокият размисъл на президента обаче ескалира кризата в радиото и надзираващия го орган до неподозиран абсурд. Останалите четен брой несеретейци се разделиха в два противникови отбора от по 4-ма и наченаха епична битка, пред която сблъсъците между фенове на "Левски" и ЦСКА приличат на детска игра.

Несеретейците си искат оставките един другиму и се ругаят люто из медиите (а какво ли става на закритите заседания на съвета?). В същото време незаконната управа на БНР начело с и. д. директора Бръзицов успя да уволни маса известни журналисти от радиото, назначи кадри от синия орган "Демокрация" и куп неизвестни репортери, вдигна им заплатите, раздаде им премии (за какво ли? )и смъкна бая рейтинга на медията.

И. д. председателят Томов, след като избълва порой хули срещу "новите варвари" в лицето на всички обявили се срещу безчинствата в радиото, стана и закононарушител. Той еднолично обжалва касирането на Иван Бориславов, използвайки клеймото на колективния орган НеСеРеТе и де факто присвоявайки си неговите правомощия. В Наказателния кодекс това е описано като "длъжностно престъпление по служба с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда". За което се полагат най-малко 5 години решетки. Надали обаче прокуратурата ще повдигне обвинение срещу лицето Томов, който - явно предупреден от вещи юристи - вчера прецизира жалбата си и си призна, че тя е лична, а не на органа. Но щеше ли да го стори, ако противниците му в НеСеРеТе не бяха се добрали до документите, внесени в съда? На този фон президентът излиза лично виновен, че лицето Томов е още и. д. председател на НеСеРеТе. Ако беше назначил бързо девети член на съвета - например някой, който поне известно време се е прехранвал като журналист, кризата в радиото отдавна можеше да е разрешена. А кризата в регулаторния орган поне притъпена.

Президентът би могъл да свърши и друга общественополезна работа - да инициира дискусия за промени в медийния закон и начина на формиране на НеСеРеТе. Да обещае, че ще привика новите парламентарни групи в близките месеци след изборите, за да търси национално съгласие (ах, колко му е любимо това словосъчетание) за нов закон за държавните медии.

Да не би президентът да се е уплашил от кръга "Демокрация", който диктува разправата с радиоработниците? Няма страшно. Най-много да попадне в продължението на "Новите варвари". Но това вече е само комплимент. Даже е рейтингоблаготворно. А нали това е най-важното, г-н президент?