Антоний Тодоров е роден през 1957 г. Завършил е икономическия институт, специалност международни отношения. Доцент по политология в Нов български университет. Директор на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

------

- Г-н Тодоров, кой кого трябва да целува след тези избори?

- Историята с изказването на Доган отново беше преекспонирана, защото аз го чух лично. Смисълът беше, че всъщност ДПС не очаква нещо особено като възмездяване на помощта си, а само една целувка, в смисъл "благодаря". Изборите несъмнено показаха, че ГЕРБ печели нови позиции - президент, повече кметове на областни градове, повече на брой общински съветници и повече на брой кметове на общини, както и запазване на хегемонията в София. Въпросът е дали в ГЕРБ четат внимателно числата и дали всички политици, когато останат насаме, си задават малко повече критични въпроси. Кой кого ще целува? Мисля, че ГЕРБ излизат от тези избори абсолютно изолирани. Изолирани са първо в парламента. Дори и знаменитото посещение на Яне Янев при Бойко Борисов не стопли отношенията между двете партии. Да не говорим, че ДПС едва ли е склонно да прави завой към ГЕРБ. Сините, макар Иван Костов да призова да се подкрепи Плевнелиев, неколкократно заявиха, че това в никакъв случай не е подкрепа за ГЕРБ. На много места на балотажите се оказа, че има нещо като мобилизация "Всички срещу ГЕРБ". Това е симптоматично. ГЕРБ влиза в ситуация като БСП преди 15 г. - никой не иска да контактува с тях и никой не иска да сключва споразумения.

- След края на втория тур Бойко Борисов се държа като човека, който очаква всички да го целуват. Той обясни, че дори победата на Плевнелиев е партийна победа, а зад партията стои той?

- Всеки има правото да се чувства както иска. Премиерът Борисов сигурно има основания да се радва, че ГЕРБ разширява политическите си позиции. Но не знам дали не става дума за нещо, което е известно от историята. Цар Пир побеждава веднъж Рим, но загубва цялата си войска. Оттогава е известен терминът пирова победа. ГЕРБ трябва много сериозно да се замисли дали това не е пирова победа. Защото, ако държат всички позиции на властта, много бързо ще бъдат намразени. Реакциите на премиера показаха според мен и известна нервност. Особено когато го попитаха за пореден път дали след 5 г. ще се кандидатира за президент. И за пореден път каза обратното на онова, което беше казал само преди няколко седмици. Така че тази нервност вероятно издава въпроси, които той насаме си поставя, но не иска публично да обсъжда.

- Той сякаш очакваше голямо признание от Росен Плевнелиев, опита се да му внуши, че му го дължи, защото преди 2 г. никой не е знаел кой е този човек?

- Донякъде е прав. Защото допреди 2 г. Росен Плевнелиев беше известен само в тесните среди на строителния бизнес. Той стана известен тъкмо като министър в правителството на ГЕРБ. Той е един от министрите, който някак си според известната формула на самия премиер, са намерени "зад ъгъла" или "на магистралата". Няма нищо лошо в това, че нови хора попаднаха в правителството. Като строителен министър Плевнелиев си изгради образа на успешен технократ. Но е факт, че пресконференцията след вота показа една изключителна двусмисленост. От една страна, тя се водеше от шефа на предизборния щаб на ГЕРБ, но основният говорител беше не новоизбраният президент, а премиерът. Тази двусмисленост основно я видяха чуждестранните посланици. Премиерът достатъчно ясно искаше да покаже - това са мои избраници, те станаха такива, защото аз така реших и така организирах цялата работа. Самият г-н Плевнелиев беше в доста незавидна позиция. Той трябваше едновременно да демонстрира автономия и независимост, но също така не му се щеше някак си да каже - чакайте, г-н Борисов, сега аз ще говоря, защото аз съм звездата на тази изборна нощ. Звездата си остава Бойко Борисов.

- В същото време Плевнелиев начерта работна програма на президента, която повече подхожда на премиер. Премиерът уж на шега го предупреди да не му се меси в работата. Това симптом на какво е?

- Симптом на същата тази двусмисленост е. Основните прерогативи на президента се разполагат както във вътрешната, така и във външната политика. Във вътрешната много повече като институция, която се опитва да балансира властите, но за външната политика, за съжаление, г-н Плевнелиев не каза нищо друго освен една банална фраза, че България е член на ЕС и верен партньор на НАТО. Това беше много повече развито от г-жа Попова. В момента, когато ЕС се раздира от остри кризи, очаквахме новоизбраният президент да вземе позиция по този въпрос. Например - дълговата криза. Второ - НАТО преосмисля сериозно своята роля. Мисля, че това двусмислие ще тегне над Плевнелиев поне през следващите 2 г. И не на последно място, защото за разлика от другите примери с президента Желев, президента Стоянов, президента Първанов, Плевнелиев няма никакъв партийно-политически ресурс. Той не само не е член на ГЕРБ, но не е и направил кариера в рамките на партията. Няма лоби в тази партия, за да може да въздейства по какъвто и да е начин върху тази страна на политиката.

- Борисов каза: ако не бяхме спечелили изборите за президент, щяхте да ни искате оставките тази вечер и затова трябваше да спечелим. Какво се крие зад това "трябваше" и дали на всяка цена ГЕРБ трябваше да спечели?

- Ако пак погледнем числата, излиза, че на първи тур г-н Плевнелиев получи около 1 350 000 гласа, което е по-малко с около 400 000 гласа спрямо полученото от ГЕРБ на парламентарните избори. Колкото и да казваме това са различни избори, това все са бюлетини с кандидати на ГЕРБ, подадени от определен брой хора. На втория тур г-н Плевнелиев не можа, изглежда, да надхвърли подкрепата, която ГЕРБ имаше на парламентарните избори през 2009 г. Това все са симптоми за ролята при избора на президента. ГЕРБ казаха, че са получили малко над 1 млн. гласове за общинските листи и спрямо предишните общински избори от 2007 г. това е нарастване с почти 400 000 избиратели. Но по средата има парламентарни. Спрямо тях общинските листи на ГЕРБ днес са получили с над 700 000 гласа по-малко.

- Добре, но как спечели ГЕРБ, имаше ли купен вот? Как ще коментирате оповестения в медиите договор между ГЕРБ и ЕНП в Главиница, в който най-скандалната част е, че след спечелване на вота 70% от обществените поръчки в общината ще бъдат поверени на хора, посочени от ГЕРБ?

- По този повод веднага ще кажа, че отдавна не бях виждал нещо толкова цинично, откровено и скандално, което да изтече в медиите. Но да се върнем към това дали изборите са спечелени с нечестни методи. Като цяло, особено ако говорим за президентските избори, едва ли това натежа в съотношенията между кандидатите. Но би могло да натежи при кметските избори, където има малка разлика. Но веднага ще кажа, че тези практики за купен и контролиран вот са симптоматични за това какво можем да очакваме утре като най-лош вариант. А като най-лош вариант са избори, дословно описани от Алеко Константинов в неговия текст от 1895 г., ако не ме лъже паметта. Просто е невероятно това, което стана в Главиница. Това споразумение между ГЕРБ и ЕНП, подкрепяна от Касим Дал, надминава всякакви възможни граници. Представям си, че между политиците сигурно текат такива разговори, сигурно се споразумяват. Най-често джентълменски, без да оставят писмени следи, защото те самите знаят, че това е срамно. Тук вече има писмено споразумение. Значи няма чувството, че това е толкова цинично, че не бива да се оставят следи.

- След първия тур Ахмед Доган каза, че нощта е бременна с тенденции. А след втория всички сякаш се зарадваха на тенденцията, че ДПС вече не е фактор, че почти са изхвърлени от политиката като балансьори, така ли е?

- Много прибързано изхвърлиха ДПС като фактор от политиката. Това засега не изглежда възможно. Но за мен е притеснително това силно говорене на тема "избрахме президент без брокерската подкрепа на ДПС". В България поне 1/10 от избирателите са етнически турци. Представям си, че нито един голям въпрос не би трябвало да бъде решен без тяхно участие, защото това е значително малцинство. И ако някой си представя, че просто защото етническите българи са мнозинство, ще могат да налагат волята си над всички останали, си играе с опасен огън. Засега по-голямата част от тези етнически турци политически подкрепят ДПС. Зависел ли е от ДПС изборът на президент? Движението досега не е имало собствени кандидати, така че винаги сме очаквали гласовете на тази партия да идат някъде. Иначе какво - да им кажем, стойте си вкъщи, защото това не ви засяга. Това е абсурдно. Във всички президентски избори ДПС е участвало и е имало своята роля. Дали е била решаваща е съвсем друг въпрос. Опасна е спекулацията на тази тема.