Институтът на пълното запрещение да бъде отменен изцяло, а ограниченото запрещение да се използва само в изключителни случаи, и то за определен период от време, не по-дълъг от 2 г. Това предлага правосъдното министерство с поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Проектоизмененията са качени на страницата на МП за обществено обсъждане.

Измененията се налагат заради ангажимента на България с ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Освен това има и осъдително решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Станев срещу България" (Stanev vs. Bulgaria, Жалба No. 36760/06, Решение на Голямата камара на ЕСПЧ от 17.01.2012 г.).

В момента двата закона разрешават на прокурор, съпруг или роднини на човек с проблеми да поискат от съда той да бъде поставен под пълно запрещение. Така на практика му се отнема всякаква възможност за вземане на каквито и да е решения, включително и да се разпорежда с личното си имущество. Променя се и режимът на заместващо с подкрепено вземане на решения за хората, които се нуждаят от съдействие при упражняването на техните права. Под подкрепящи мерки се разбират примерно насочване на лицето чрез съответната дирекция "Социално подпомагане" към подходяща социална услуга. Може да се определят и условия за разпореждане с имущество над определена от съда стойност.

За да се гарантират правата и дееспособността на хората с увреждания, е предвидено в производството по определяне на подкрепящи мерки или налагане на ограничено запрещение те да извършват действията в съда лично, както и да имат правото да поискат в процеса да се включи техен близък.

При налагане на мярка ограничено запрещение съдът ще взема предвид конкретните житейски сфери и дейности, за които лицето изпитва затруднение.