Празен постамент, стърчащ сред кал и боклуци в столичен парк, подобен на стотици из страната, вече двадесетина години е красноречив наблюдател и свидетел. Това е повод за разговора с него по празници, потънали в суматохата на седмицата с изявите на стари и нови герои в съвременната ни история.

- Как си обяснявате това, че не Ви забелязват тъкмо по празници? Все пак сте бивш паметник, да се надяваме - и бъдещ...

- Не сте прав; забелязват ме, полезен съм не само за кучетата, които ме препикават. Например децата си играят около мен на жмичка, няколко пъти даже поставиха цветя на 3 март, а друг път погребаха едно коте и написаха името му в основата ми. Иначе често се качват отгоре и изобразяват разни герои. Например един юнак тия дни се правеше на Цезар, учили за него. Стоя десетина минути, после майка му се развика да слиза, че ще го пребие. А той отвръща - и ти ли, Бруте? Върна ми вярата в класиката и образованието. Наскоро пък ме изрисуваха с полумесец и звезда. Някои казват, че били наркомани, други, че така демократите изобразявали съюза между комунистите от БСП и турците от ДПС, трети, пази Боже, че го направили някакви ислямисти. Поради което не мога да Ви кажа какъв съм сега - бивш или бъдещ пиедестал, място за покъртителни ритуали или тайни и явни послания. Надявам се да не ме разкъртят, има доста желязо в мен. Най-напред взеха да ни бутат бюстовете, пострадаха много по-известни колеги, след това се чудят, че нямало задръжки дори и за паметниците по гробищата. Това ме изпълва със съмнения за паметниците изобщо и за паметта в частност. И все пак съм полезен, струва ми се. Дори суетно си мисля, че тъкмо по празници съм мястото, където разни днешни герои е добре да се застояват малко по-дълго и да правят тържествата около мен. Простете за суетата, но например аз, ако остана, както се надявам, ще съм доказателство, че в тая страна е нямало герои, защото героизмът взе да се изчерпва с това да се ругаят и рушат паметници.

- Не е само у нас, случва се и по света, винаги се е случвало.

- Така е. И то не защото съм в малка страна, малки герои, сменящи се все по-ценни и все по-истински ценности. Затова съвсем не се чудя как никой от тия, дето опазват с бомби най-ценните ценности по света, не се възмути чак толкова, когато строшиха далеч по-стари паметници в Мосул, при това заедно с постаментите. Чух, че най-много се възмутили от ЮНЕСКО, Ирина Бокова даже искала за това да се събира ООН, но това й е служебно задължение и нищо не стана даже край Лувъра. Иначе за Немцов и демократичните ценности в Русия изписаха повече, отколкото за хилядолетни паметници и библиотеките в Ирак и Сирия. Но вече свикнах на еднодневни претенции за вечност и ако стърча, то е да напомням за преходността им. Не зная дали съм прав, но ми се струва, че празен съм по-полезен, отколкото ако имаше някой отгоре. От друга страна, не губя надежда в човешката природа: върви си някой, вижда празен постамент и си казва - ех, може би някой ден това място ще е за мен, току-виж съм се застоял по-дълго. Я да направя едно геройство! Кой обаче ще е тоя от героите, дето ще се задържи, не зная. Пък и днешните герои не минават покрай мен, а куцукат между центъра на София, Банкя, Бояна и правителствена болница.

- Кой? - се питаме всички. Кой ще е според Вас?

- Казах вече - не зная. На младини мислех, че като паметник ще съм вечен. Сега съм убеден, че съм полезен и само като постамент. Още вярвам, че след като свалиха преди двадесет и четири години бюста на един партизанин, предвидливо ме оставиха, за да сложат някой ден друг герой. Чакам и се надявам. Като слушам обаче какво си говорят хората на пейката, надеждата изчезва - може би защото са предимно пенсионери. Ето, оня ден едни играят шах и ще стигнат до бой в тая кротка игра. За един Карпов бил сухар, пък и от "Атака", затова няма как да го пуснат в "Панорама", а само по "Алфа", докато Каспаров - и по-добър като шахматист, и по-курназ в САЩ, за друг - не било така, и двамата осрали шампионството си, докато за трети Фишер е най-голям в шаха, даже не искал да го погребат в Америка. А и на тримата нашенци пенсиите не стигат за парното, ама до бой ще стигнат. Толкова на въпроса "Кой?". Повече ме интересува "Защо".

- Защо Ви интересува "Защо"?

- Защо не стигат пенсиите ли или изобщо? За пенсиите - не зная защо, това си е работа на хората. Иначе защото е по-интересно и е по-близо до мен - все пак съм камък, желязо, бетон. Естествено е да си обяснявам нещата с безлични дадености. Както зная от личен опит, личностите и култовете се сменят, неизменни са обаче материалите и структурите, основите, затова и мисля по този начин. Ако беше иначе, щях да мисля различно. Пък и това, че стоя празен, все насочва към въпроса "Защо". При това не само мен, а и хората. Повече се питат "Защо е тая свинщина?", а не "Кой остави паметника празен?". И отговорът е прост: защото празният пиедестал е символ на безличие, хората бързо забравят лесните геройства да се бутат паметници. Но нали си имат все по-важна работа, минават и забравят. Защо? Защото не им е до паметници дори по празници, още по-малко - до такива празни постаменти като мен.

Благодаря за това интервю. От името на читателите на в. "Сега" ви пожелавам цветя за 8 март.