:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,539,077
Активни 93
Страници 2,613
За един ден 1,302,066
Интервю

В старите кашони има забравени шедьоври

Романът "Калуня-каля", който сега чупи рекорди, е бил размазан през 1988 г. на премиерата си в Благоевград, разказва издателят Стойо Вартоломеев
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Стойо Вартоломеев
Стойо Вартоломеев е роден през 1952 г. в село Чоба. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Три години е учителствал в Родопите. Работил е като редактор в издателство "Хр. Г. Данов". Автор е на книгата "Литературна арена". През 1991 г. основава издателство "Хермес", което през последните две десетилетия стана водещо българско издателство. В края на миналата година там излезе едно от литературните събития на годината - романът на Георги Божинов (1924-2004) "Калуня-каля".





- Г-н Вартоломеев, вашето издателство е от малкото големи, които не са в София. Това, че "Хермес" е позиционирано в Пловдив, предимство или пречка е?

- Преди 20 години имах колебания дали да местя издателството в София, но реших да си останем в Пловдив. Прецених, че там можем да използваме потенциала на града. Пловдив е филологически град, с много редактори, преводачи, художници, а издателствата са 2-3, докато в София са повече от 100. Но за нуждите на маркетинга поддържаме екип и в столицата, няма как иначе.

- Как се справяте с разстоянието?

- В съвременния динамичен свят разстоянието Пловдив-София е нищо. Понякога работя в пловдивската редакция до обяд, а след обяд - в столичния офис; това правят и хората от екипа.

- Още ли ви е основен конкурент финансовият министър, както казвахте преди?

- А, с това изказване просто акцентирах, че в България няма реална конкуренция между книгоиздателите. Ние сме в колегиални и приятелски отношения...

- И нямате никакви антагонизми?

- Нямаме, колкото и странно да е. Световното море от книги е дълбоко и ние като малка държава, каквото и да правим, няма как това море да го изчерпаме. Всеки си има определен ракурс в своята издателска политика, всеки си разработва определен автор. Понякога световни имена не успяват да се наложат у нас. Друг път неизвестни автори се превръщат в България в пазарни феномени.

- А защо да ви е конкурент финансовият министър?

- Той е единственият конкурент на всички български издатели, защото той определя правилата на икономиката в държавата. Ако ДДС не е 20%, а е 4%, както е в Италия и Испания, ние ще бъдем в по-добра икономическа зона. Ако Министерството на културата отпуска пари на библиотеките за нови книги - също.

- Като казахте нова книга: това ли е мечтата на издателя - да открие и издаде шедьовър?

- Голямата мечта на един издател е да създаде автор; да открие никому неизвестно перо, да го популяризира, да го промотира, да направи този писател прочут, да продава книгите му. Да открие незабелязан шедьовър е една от мечтите му.

- Най-успешното ви заглавие отскоро - прословутото вече "Калуня-каля", е открито според Деян Енев случайно: той измъкнал издаденото през 1988 г. томче от улична сергия със стари книги. Как обаче томчето попадна именно в "Хермес"?

- Издадохме книга на Деян и още докато работехме върху нея, той спомена, че е попаднал на две-три интересни книги, които са издавани отдавна, но може да предизвикат интерес сега. Прочетохме "Калуня-каля" и си казахме: "Това е книгата!". После открихме наследниците, сключихме договор и книгата пое към читателя. Честно казано, знаехме, че тя ще се хареса, но че ще се превърне в сензация, не очаквахме.

- А как си обяснявате успеха?

- Моето обяснение е, че този роман не е бил написан за онова време. Той е написан за сегашното, актуален е сега. В първоначалния анонс насочвахме към творбата на Георги Божинов като към "книга за Априлското въстание". Бяхме се изкушили да се плъзнем по тази тема, използвайки, така да се каже, пътеката, прокарана от други автори и книги - "Цената на златото" на Генчо Стоев, "Време разделно" на Антон Дончев, "Възвишение" на Милен Русков. "Калуня-каля" обаче не е исторически роман. Събитието присъства само като фон със своята трагична част, но не е патетично представено, няма ги героите, присъстват само жертвите. Идеите, заложени в романа, не са толкова национални идеи за освобождение, колкото идеи на хуманизма, на мирното съвместно съществуване. Т.е. един герой иска да оправи света, но светът не иска да се оправи. Драмата на този човек, на модерния осъзнал се човек, който вижда неправдите в живота, иска да възцари доброто над злото, но това нито става лесно, нито може сам да го направи. Подтекстът на книгата е много съвременен. Днес, когато около нас се водят войни, когато религията служи не за сближаване, а за разделяне на хората, чрез Калуньо авторът казва, че религиите нямат значение, има значение моралът и че хората трябва да живеят според човешките, а не според етническите закони; че трябва да са заедно - в света, в Европа, в България. Затова книгата намери своите читатели 26 години по-късно. Ние вече узряхме за нея.

- Какво ли още може да открием в старите кашони?

- Сигурен съм, че има още такива скрити съкровища. И не защото те са били потулени преднамерено, а защото времето, което ги е оценявало, е било друго. Разбрах това на 27 януари по време на представянето на "Калуня-каня" в Благоевград, където Георги Божинов е живял. Оказа се, че когато се е появило първото издание през 1988 г., пак е имало премиера в Благоевград. Стана една госпожа и припомни как е минала тогавашната вечеринка: книгата е била публично охулена, размазана, разкъсана за това, че в нея не било отразено "правдиво" Априлското въстание, че положителният герой не бил българин, а мохамеданин. Част от хората в залата станаха и казаха: "Ето, сега си слагаме ръка на сърцето и признаваме, че направихме грешка някога: това е една наистина уникална книга!" Така че не е важно кога една творба е написана, важно е кога тя намира своите читатели. Има щастливи автори, които още приживе виждат резултата от своя труд. Други обаче, особено българските поети - чак след смъртта си. Смъртта е като разделителна линия. След нея няма странични фактори, които да влияят, единственият фактор е самият текст. Ако той се приеме, това дължи единствено на художествените си качества.

- Вие все пак включихте на пълна мощност средствата на маркетинга и рекламата. Без тях имаше ли опасност творбата за втори път да потъне в неизвестност?

- Имаше, и то голяма. Маркетингът е от ключово значение. Случи се обаче златното сечение, което всички ние търсим и в бизнеса, и в личния си живот. Първо, намерихме точната книга, и второ - издадохме я в точния момент. Потрудихме се доста. Използвахме всички свои рекламни канали и интернет пространството, за да насочим читателя; разпространихме и рекламна книжка с информация за изданието; бързо реагирахме, когато видяхме, че тиражът свършва, и пуснахме втори, после трети, четвърти. За месец и половина за книгата започна да се говори като за "забравен шедьовър" - това й създаде допълнителен ореол и хората се втурнаха да я търсят. Започнаха да излизат отзиви; романът влезе в класациите на книжарниците и номинациите на литературните журита. За няма и няколко месеца "Калуня-каля" получи три награди, претърпя пет издания. Случи се нещо уникално за българския пазар. Обикновено издателите пускаме по-голям първи тираж и после допечатваме по-малко бройки. Тук стана обратното - всеки следващ тираж беше по-голям от предишния.

- Ще пуснете ли и други книги на Георги Божинов?

- В момента е готова като проект документалната му повест "Караджата" и в началото на май ще бъде издадена. Той има и много пътеписи и разкази, за които обаче ни се иска да направим едно добро съставителство, да изберем най-доброто, защото след "Калуня-каля" читателят ще бъде много взискателен, ще очаква чудото да се повтори, а то няма как да се повтори, защото другите текстове са много различни, в това число и като жанр. Пътеписите всъщност са подготвяли сюжетната канава, върху която да легне романът.

3
5727
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
06 Март 2015 22:33
Много ерудиран човек и като бизнесмен - много успешен, започнал от нулата без протекции, дай боже повече такива бизнесмени в България.
07 Март 2015 00:40
В първоначалния анонс насочвахме към творбата на Георги Божинов като към "книга за Априлското въстание". Бяхме се изкушили да се плъзнем по тази тема, използвайки, така да се каже, пътеката, прокарана от други автори и книги - "Цената на златото" на Генчо Стоев, "Време разделно" на Антон Дончев, "Възвишение" на Милен Русков. "Калуня-каля" обаче не е исторически роман.

Мдаа. Благодарение на това "изкушение да се плъзнете" изпаднах в неловкото положение въпросната книга да ми стои в библиотеката от няколко месеца и аз все "да не намирам време" за нея :-)
07 Март 2015 20:59
Уффф. Кой ти има сега време за романи? На времето от Москва до Новосибирск се е пътувало 5 дена /а ако навали сняг и повече/, и е имало време и за "Ана Каренина" и за "Война и мир". Напиши какво е станало в 5 страници! За повече в някой пенсионерски вестник, читателите му имат много време.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД