Когато българин попадне в Братислава, задължително започва да прави сравнения със София. Словакия е близо два пъти по-малка от България, а Братислава - три пъти по-слабо населена от София. Удивително е, че Братислава не се е препълнила с хора, дошли от провинцията или неизвестно откъде. Липсват и задръстванията, станали характерни за нашата столица. Цари спокойствие, ред, чистота. Една от причините е, че подобно на развитите европейски страни, качеството на живота в провинцията и даже на село често е по-високо, отколкото в големия град.

Другото нещо, което се набива на очи, е нашествието на всевъзможните западни търговски вериги. Още от летището се забелязват синьо-жълтите корпуси на мебелния гигант "Икеа", огромните паркинги на "Карфур", шопингцентровете в американския стил "mall". Покупателната способност на словаците не е за подценяване. Средната заплата е 400 евро, масовата пенсия е 150 евро, но има много хора с напълно европейски доходи - така наречената средна класа. Като цяло



няма разлика в цените в сравнение с България,



но изборът на стоки е несравнимо по-голям.

Автомобилният парк видимо се състои предимно от нови коли. Нищо чудно, защото Словакия е на път да стане най-големият производител на леки коли в света на глава от населението. Засега тук се произвеждат автомобили на концерна "Фолксваген", включващи такива суперлуксозни модели като джипа "Кайен" на "Порше" или джипа "Туарег" на "Фолксваген", но се строи и огромен завод на "Киа", и друг на "Пежо". Инвестиции за милиарди, които ще осигурят добри доходи за десетки хиляди квалифицирани работници. Все пак в София се срещат повече поршета, отколкото в Братислава. Тук хората изглежда не превръщат колата в статус-символ...

Членството на Словакия в ЕС, което стана факт на 1 май м.г., не е било възприето като кой-знае какво събитие, защото словаците винаги са смятали себе си за част от Европа. Тук политиците не разтягат евроинтеграционната дъвка, както у нас, просто темата не е "секси". Влизането в ЕС е станало неусетно, сътресения не е имало. Ако е имало промени в цените, то е само за няколко вида стоки, сред които маслото и бананите, и е останало почти незабелязано. Имотите например не са поскъпнали заедно с членството в ЕС, защото те били достигнали своя пик преди това, както може би става у нас понастоящем. Квадратният метър струва малко повече отколкото у нас, но и качеството на сградите и на инфраструктурите е по-добро.



Почти всички блокове от соцпериода са санирани



в резултат на целенасочена и успешна държавна политика. Затова кварталите тип "Младост" изглеждат твърде лицеприятно. Струвало е скъпо, но словашката крона е изключително стабилна, нейният курс даже се покачва спрямо еврото (тук няма борд). В резултат от това кредитите в Словакия са по-евтини дори отколкото в старите членки на ЕС. Лихвеният процент е 3-4%, а за саниране на блокове държавата отпуска още по-изгодни кредити.

За разлика от България, която е под опеката на МВФ, Словакия членува от 2000 г. в клуба на богатите - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Всички централноевропейски страни си бяха поставили за цел да влязат в ОИСР преди да станат членки на ЕС и го направиха. У нас даже не се говори за членство в ОИСР, нито даже за излизане от опеката на МВФ. При това у нас политиците имат нахалството да говорят за ранно приемане на еврото. Словаците не бързат с еврото, те преразгледаха срока 2007 за приемане на еврото и вече поставят за цел 2009 г. А еврото и кроната не си пречат. В големите магазини на Братислава свободно можеш да заплащаш и в словашки крони, и в евро при курс 37 крони за евро.

Словаците и словачките са спокойни хора, с които много



по-лесно се общува на руски, отколкото на английски



Всъщност характерно за тях е, че не си падат по чуждите езици, те нямат и нашата традиция с езиковите гимназии. Има историческо обяснение за това: през вековете словаците съзнателно са се затваряли в себе си, за да устоят на асимилационния натиск на германци, австрийци, австроунгарци и унгарци. Затова са измисляли свои думи за всякакви предмети, които по правило имат международни названия. Аптеката е "лекарна". Компютърът е "почитач", монитор е "образовка", принтер е "туачиарен", което значи печатар...

Разликата между чешкия и словашкия е като между българския и днешния македонски език. Защо чехи и словаци решиха да се разделят през 1992 г.? Словаците във всеки случай са горди, че за първи път от 1 януари 1993 г. имат своя държава. Иначе отношенията с чехите са отлични. Фирмата "Шкода" например прави отстъпка от 800 до 1200 евро от цената на всяка нова шкода, закупена от словак, в зависимост от модела. Всъщност, марката "Шкода", една от първите марки автомобили в света изобщо, е чехословашка, тоест и словашка. Днес е любопитно, че Западът оценява развитието на Словакия много по-високо, отколкото на Чехия. Тенденцията се преобърна през последните няколко години. Марките бира, които се пият най-много в Словакия, също са чешки. Словаците имат и свои марки бира, но Словакия остава преди всичко страна на вината.



Словаците се гордеят със здравната си реформа,



която прави така, че здравеопазването де факто остава безплатно, включително лекарствата (след като си заплатиш здравните вноски, разбира се). Освен това качеството на здравеопазването никога не е спадало, то се е движело само нагоре. Всъщност, това е голямата разлика в прехода на България и на централноевропейските страни: ние още се опитваме да догоним средното жизнено ниво от 1989 г. Тук обаче регрес не е имало, или той е останал незабелязан, защото положителните завоевания са били много повече. Колкото и да е характерно за словаците, че обичат да се оплакват от корупция, в тази страна със сигурност управляващите са крали по-малко, отколкото у нас.

Членството в ЕС е дало възможност на словаците да започнат работа в някои от по-богатите страни-членки, но фрапиращ отлив на квалифицирани кадри няма. Една от причините, според запознати, е езиковият фактор. В евроинституциите са заминали да работят неколкостотин словаци, но не може да се говори за обезкръвяване на администрацията. Наистина, заминали са изключително добре подготвени хора, защото са били набирани с изпити.



Словаците харесват българското Черноморие



и възможността да почиват в нашата страна. Както по времето на бившата Чехословакия. Привличат ги ниските цени и приемливото качество на почивките в частни квартири и в малки селища, не в курортите. Поне 200 000 словаци посещават по този начин нашата страна и броят им се увеличава. Той би бил по-голям, ако чартърните полети бяха повече или по-евтини, или ако пътуването с автобус не беше свързано с толкова дълго чакане по границите.

Подобно на европейските страни, в Словакия се продават майтапчийски пощенски картички от серията "Съвършеният европеец", в които се иронизират характерните особености на населението. Словаците представят себе си като не особено работливи, не особено свободомислещи, не особено солидарни, но информирани и универсални. Всъщност словаците са почти идеални европейци. Трябва да се каже също, че идеални европейци просто няма.