|
Желев е очевидно национална институция, но не за него идеше реч в пледоарията на Крайчовски оня четвъртък, по време на седмичната блус-вечер във "Фенс". Ставаше дума за Камен Кацата.
Камен Кацата е значима национална институция,
и то - много преди някой изобщо да беше чувал за Желю Желев. За Кацата започна да се говори в края на 70-те години, започнахме да го виждаме, макар и рядко, през 80-те. Беше - ни повече, ни по-малко - богът на българския блус. (Забел.: Който си мисли, че като става дума за блус, иде реч за "бавни парчета", да напусне тази статия веднага и да отива да чете "Нов фолк", "Жълт шок" или каквото там четат такива хора).
Никога не е било ясно, как така от прахоляка на мърлявия комунизъм поникна, в лицето на Кацата, автентичен блус-мен. (Малко по-късно тази мистерия се повтори с Васко Кръпката). Как така стана, че този човек не се занимаваше само с бистрене на футбол, слушане на сръбско и пиене на бира по тенекиите, както правеха останалите? Кацата пее, музицира и вижда света като негър от Чикаго. Все едно е започвал като вокалист най-малкото при B.B.King.
И до днес не знам, какво работи или е работил този човек. Носеха се слухове, че е нещо техник или инкасатор. Това, което знам е, че днес е очевидно на финалната права пред пенсионната възраст, но по всичко се различава от своето поколение. Трудно вижда, още по-трудно ходи, но никой никога не го е чувал да се оплаква, да хленчи или да смърди, както правят останалите, на тема заплати, пенсии и лекарства. А едва ли от цял живот блусарстване из София е натрупал портфейл инвестиции, на които сега да се обляга...
Винаги е щастлив,
а леко ироничната усмивка почти никога не слиза от лицето му. Елегантността на неговия дух и изтънченото възпитание, непресторената любезност към всички, са още едно необяснимо чудо на фона на комунистическата и след-комунистическата простащина.
Кацата е живо доказателството за това, че свободата и цивилизацията могат да съществуват за всеки - въпрос на личен избор напреки, а не поради обстоятелствата. Никога не се предаде, не се отказа и, убеден съм, с любезна усмивка би отклонил всякакви предложения в подобна посока. Гледайки Кацата, ние виждаме точно онзи стандарт на човешко същество, който трябва да бъде даван на децата като пример - или, както е по терминологията на евро-английския, бенч-марк.
Да го погледнем, наистина. Подпрял на носа си неизменните черни очила - дизайн около 1956-а, нахлупил, с уклон ляво на борд, черното кожено таке, Кацата подпира някой стак (за непрофесионалистите - голям говорител отстрани на сцената) и чака своя ред за сцената. Изцяло е погълнат от ставащото там, но непременно ще ти обърне цялото си внимание, ако го заговориш.
Идва и неговият ред ("И сега! Вашата любима!! Каца!!!"). С усилие се качва на сцената, хваща микрофона, вдига главата към прожекторите, размахва пръст във въздуха и отваря гласището. Пот започва да се стича по страните му още след минута - признак, че
влага себе си без остатък в изкуството,
което прави в момента. Както казваше на времето Ерик Клептън: "Всеки концерт правиш така, все едно ти е последен в живота и с него искаш да те запомнят".
Макар навлизайки в есента на годините си, Кацата напоследък рязко е втвърдил саунда. Вместо - да успокоява топката, както би следвало да се очаква. И отново бълва, като същински гейзер, нови композиции, пропити от духа на софийските махали.
Можете да присъствате на този празник на свободния човешки дух всеки четвъртък в клуб "Фенс" на бул. "Левски". Ще ви вземат три лева и те ще бъдат най-ефективната (по оста разход-печалба) инвестиция, която сте правили в собственото си развитие.
Няма положително човешко качество, което публиката да не може да види въплътено в Камен Кацата. Затова той е автентична национална институция и към него трябва да има съответната почит. Време е временните обитатели на публичната арена, каквито са политиците, да се научат да почитат истинските хора-институции. Като начало, следващият първански орден да е за Кацата.
Наша скромност и Крайчовски нямаме ордени за раздаване. Обикновено просто отдаваме чест на Кацата, опънати като струни, като на тържествен парад.
Ама не вярвам, макар , че Дайната когото е похвалил - хаир не е видял... 
