Това, че пенсионират генерали и полковници, не е лошо.
Не е лошо и това, че намаляват армията. Колкото по-малка ни е армията, толкова по-лесна е за управление.
То е като при децата.
Ако имаш едно-две деца, ще ги контролираш, ще ги пращаш на уроци по английски и по цигулка, ще гледаш да не пропушат трева. Ами ако са пет? Ако са осем? Не можеш ги събра от дискотеките и от интернет-клубовете! А там какви работи стават, не е за разправяне.
Мисълта ми е, че армията може да се свива още. Да се свива до възможния минимум! До онзи минимум, при който една войнишка майка ще получи писмо, ще го отвори и ще прочете следното:
Мила мамо,
Аз съм добре. Храната е хубава. Всяка сутрин за закуска имам чай, конфитюр и вафли, за обяд имам таратор с маруля и яхния от картофи, а за вечеря - кисело зеле.
Службата също върви добре. Пазя границите на Родината - Република България. Нали съм единствен граничар, малко трудно ми е да ги пазя всичките едновременно, но се справям. Сприятелих се с местни хора от пограничните села и те ми помагат. Най съм доволен от един дядо на турската граница. Осемдесетгодишен, но е много държелив. По цял ден е на крак и хем си пасе овцете, хем с гегата пази границата. Аз от благодарност му пращам в колет с военна поща вафлите, които ми дават за закуска. Доскоро дядото много харесваше вафлите, но миналия месец една овца му се загубила и той като тръгнал да я търси, без да ще, минал в турската територия и там колегите турски граничари го черпили с баклава. Сега дядото иска вместо вафли да му пращам баклава.
Мамо, направи една тава баклава и ми я донеси, да мога да му пратя.
Мила мамо, не се тревожи за мене. Все пак границите колко са? Турска, гръцка и сръбска! Е, и македонска… Дунава и Черно море не ги броя, там рибарите пазят вместо мене. А знаеш ли какво му е на редник Гочев? Побъркал се е горкият! Той понеже е единствен гвардеец, тича като луд! Направо се разкъсва! Ту е на аерогарата да посреща чужди делегации, ту стои почетен караул пред президентството, ту бяга да пали вечния огън пред паметника на Незнайния воин. А на Трети март трябваше едновременно и вечния огън да запали, и националния флаг да вдигне. Как успя - не знам!
А танкистът Мицев е още по-зле. Армията има шестнайсет танка и всичките са му зачислени. (Това не го казвай на никого, то е военна тайна!) Вчера с Мицев ходихме да пием кафе. През цялото време ми се оплаква. "Трендафилов, Трендафилов - вика - ти си си добре! Три граници имаш и това е! А аз - вика - шестнайсет танка! Само от прах и от паяжини да ги забърша - и денят си отиде! Няма кога една строева подготовка да си проведа!"
Мамо, трябва да свършвам писмото, че по радиостанцията ме търсят от щаб-квартирата на НАТО. Сигурно пак ще ме молят да арестувам Осама бин Ладен, но мисля и тоя път да им откажа.
Целувам те!
Твой син: редник Марио Трендафилов
И ще сгъне писмото майката, ще изтрие бликналата сълза, пък ще си каже: "Всяка майка войник не ражда! А аз съм родила кажи-речи половин армия!"
И гордо ще изправи глава.
