"От началото на юни т.г. сред колегите-дознатели се спори дали е законосъобразно при провеждане на полицейско разследване дознателят да повдига обвинение, когато се съберат достатъчно доказателства, че определено лице е извършило престъпление. Моля за разяснения."

Пита Н. Иванов, дознател от Бургас



Промените в Наказателно-процесуалния кодекс от май и юни т.г. засегнаха и полицейското производство.

По принцип дейността на дознателя, провеждащ полицейско производство, не се отличава съдържателно от дейността на следователя, провеждащ предварително производство (следствие). Дознателят се подчинява на правилата, установени от НПК. Той трябва да спазва установените принципи на наказателния процес, както и всички конкретни правни разпоредби. Същото се отнася и до останалите държавни органи, участващи в производството - следовател, прокурор, съд.

За полицейското производство важат основно две неща. Първо, дознателят е задължен да спазва правилата на доказването, установени в НПК (а не в Закона за МВР, например). Второ,



недопустимо е да се ограничава правото на защита



на уличеното лице, т.е. на лицето, срещу което се води наказателно преследване.

Ще напомним, че полицейското производство се провежда под две алтернативни форми - бързо полицейско производство и дознание.

След последните изменения в НПК бързото производство се провежда, когато:

1) Лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след това;

2) Върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

3) Лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, следователя или прокурора с признание за извършено престъпление;

4) Очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

Във всички останали случаи се провежда дознание (чл. 408б, ал. 3 НПК). А кога се провежда следствие е посочено в чл. 171 от НПК.

При разследването дознателят може да използва всички способи за събиране на доказателства и доказателствени средства по НПК - разпит, оглед, претърсване, изземване, експертиза, следствен експеримент, разпознаване.

Новото е, че при бързото полицейско производство дознателят със съгласието на прокурора



може да не проведе разпит на свидетелите



(чл.409, ал.4 НПК). Пак в случаите на бързо производство дознателят може незабавно да представи събраните материали на прокурора, когато те са достатъчни за съставяне на обвинителен акт (чл.409, ал.5 НПК). Ако не е направил това, дознателят е длъжен да приключи бързото производство в 7-дневен срок и да изпрати делото на прокурора. А ако е провеждано дознание, срокът за разследване е един месец и делото се изпраща на прокурора с мотивирано мнение. В случаите на фактически и правна сложност прокурорът може да продължи срока на дознанието с още месец. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото производство в дознание, или полицейското производство в следствие, като законосъобразно извършените до този момент действия запазват процесуалната си стойност.

В писмото се поставя важният въпрос за повдигането на обвинение. Той има връзка с някои нови разпоредби в НПК. Трябва да се имат предвид две особености, отличаващи полицейското производство от следствието:

Първо, при полицейското производство не се съставя постановление за образуване, а производството се счита за започнало от съставяне на акта за първото действие по разследването, като незабавно следва да се уведоми прокурора (чл.409, ал.1 и ал.2 НПК). Това означава, че производството започва в момента, когато дознателят състави протокола за първия извършен оглед, претърсване, разпит и т.н.

Второ,



при полицейското производство не се повдига обвинение



Това означава, че дознателят не съставя изрично постановление за повдигане на обвинение спрямо уличеното лице. Възниква въпросът: кога разследваният става уличен и съответно може да се защитава? Отговорът е: когато се постави началото на наказателното преследване спрямо уличения по чл.410, ал.1 НПК. Този текст гласи: "Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало,



след като лицето е разпитано в това му качество



или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване". На практика най-често наказателното преследване ще започва с разпита на едно лице в качеството на уличено. За да пристъпи към него обаче дознателят трябва да е събрал достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление.

Дознателят е длъжен да разясни на уличения в какво е уличен (чл.409, ал.3 НПК). Това означава, че трябва да го информира точно и подробно за правната квалификация на престъплението, в което е уличено лицето, както и за предвиденото наказание. Освен това трябва да разясни правото да откаже да даде обяснения, както и правото му да упълномощи защитник. В противен случай ще допусне съществено процесуално нарушение и делото ще бъде върнато за доразследване.