Вероятно няма да има "Боянски ливади" до новия политически сезон. Това заяви президентът Георги Първанов на съвместна пресконференция с бившия президент Жельо Желев вчера в Охрид. В края на август 1992 г. тогавашният държавен глава разкритикува остро на пресконференция на моравата в резиденция "Бояна" правителството на Филип Димитров, а после пък СДС го посочи за един от виновниците си за падането си от власт.

В началото на другата седмица ще поканя на среща главния прокурор Филчев, за да обсъдим новите идеи за мерки срещу престъпността, каза Първанов. Той съобщи още, че ще прати писма на премиера и председателя на НС с предложение за законодателни промени, изготвени на базата на предложеното от МВР и главния прокурор преди време. Президентът отказа да коментира новите идеи за удължаване на срока на предварителния арест до 7-10 дни и за по-широко използване на спецразузнавателните средства. Първанов искал първо да ги обсъди с Филчев.

"По-приемливо е да има повече дни арест, отколкото да се обявява военно положение за неопределен период и да се арестуват хора, без да се спазват конституцията и законите", смята експрезидентът Желев.



Каре



МАРШРУТ



Заедно с инфраструктурните трансгранични коридори на Балканите трябва да има и културно-исторически коридори. Тази идея обяви в речта пред регионалния форум "Диалог между цивилизациите" в Охрид президентът Първанов. В срещата участваха държавните глави на Албания, Босна и Херцеговина, Словения, Сърбия и Черна гора, Хърватия, Унгария, Македония и България.

Първанов предлага балканските страни да обединят усилията си за привличането на туристи, които да тръгнат по културно-историческите маршрути, датиращи от различни епохи и цивилизации и незачитащи сегашните държавни граници. Чужденците да тръгнат по пътя на траките, на елините или римляните, по пътя на езичеството, християнството или исляма, а защо не по пътя на виното, по пътя на сиренето, по пътя на хляба, предложи Първанов. Държавният ни глава предостави на участниците във форума 6 дигитални карти, изготвени от екип от балкански учени, на културните трансгранични пространства в региона. В картите са отбелязани всички по-важни забележителности на Балканите.