Част от външния дълг на България, оформен в Брейди облигации, може да бъде предплатена, но при определени условия. Така коментира зам.- финансовият министър Красимир Катев идеята, лансирана преди дни от Съвета за капиталово формиране.

Формацията излезе с предложение за бързо и радикално намаляване на външния дълг чрез предплащане на частта в Брейди облигации с пари от резерва. Според финансистите от съвета като се изчистят тези задължения, ще се спестят разходи за лихви по обслужването на външния дълг, ще се намалят плащанията по него като цяло, ще се ограничи кредитният риск и ще се поевтинят кредитите, които се отпускат на родния бизнес.

Според Катев предплащане по брейди облигациите може да има, ако цената им стигне определени нива, но в момента това не е така. Той прогнозира, че до тази стъпка може да се стигне догодина. "Идеята не е нова, записана е в стратегията ни за управление на държавния дълг", допълни зам.- министърът. Според него е възможно да бъдат предплатени и част от задълженията на страната към МВФ, ако споразумението с фонда се трансформира в предпазно. Катев припомни, че целта на фискалния резерв е да обезпечава плащанията по външния дълг. Той допълни, че е по-добре да се предплатят задължения, вместо да се поддържат високи резерви при ниски лихви и същевременно да се плащат високи лихви.

"Намирам направеното предложение и аргументите на Емил Хърсев в статията му "Да помислим за дълга" за разумни, рационални и навременни", заяви за в. "Сега" бившият представител на България в Световната банка и съветник на изпълнителния й шеф Любомир Христов. Според него българските политици са изоставили инициативата за регламентиране на "инвестирането" на фискалния резерв. Според Христов е наложително да се уточни за какви цели може и за какви не може да се използва резервът.